Лот се прозя и взе на ръце малкия Гарет, чието лице беше цялото омазано и лъснало от мас.
— Скоро ще пораснеш достатъчно, че да тръгнеш с нас на лов — каза му той, но с теб несъмнено ще тръгне и малкият Корнуолски херцог.
— Кой е херцогът на Корнуол, татко? — попита Гарет.
— Ами че бебето, което Моргана носи — отговори усмихнато Лот и Гарет вторачи в Моргана.
— Не виждам никакво бебе. Къде е бебето ти, Моргана?
Моргана се засмя притеснено.
— Идния месец по това време ще ти го покажа.
— Пролетта ли ще ти го донесе?
— Може и така да се каже — отвърна Моргана, усмихвайки се против волята си.
— Как може едно бебе да бъде херцог?
— Баща ми беше херцог на Корнуол. Аз съм единственото му законно дете. Когато Артур се възцари, той върна Тинтагел на Игрейн; от нея имението и титлата преминават у мен и моите синове, ако имам такива.
Моргоуз загледа младата жена и си каза: „Синът й има по-голямо право да наследи трона, отколкото моя Гауейн. Аз съм истинска сестра на Игрейн, докато Вивиан е само полусестра, затова Гауейн е по-близък роднина на Артур от Ланселет. Но синът на Моргана ще бъде племенник на Артур. Чудя се, тя мислила ли е за това?“
— Значи твоето дете, Моргана, ще бъде следващият Корнуолски херцог.
— Или херцогиня — допълни усмихнато Моргана.
— Не, сигурна съм, като гледам как носиш детето — ниско и нашироко, че ще е момче — каза Моргоуз. — Родила съм четири момчета, пък и съм наблюдавала внимателно бременностите на моите придворни дами — тя се усмихна язвително гледайки Лот, и допълни — Съпругът ми се придържа точно към стария закон, съгласно който един крал трябва да бъде баща за народа си!
Лот каза добросърдечно:
— Мисля, че е редно законните ми синове от кралицата да имат колкото възможно повече незаконородени братя, които да ги следват в бой. Нали казват: „Без брат гърбът ти е незащитен“, а моите синове имат много несъщи братя. Хайде, сестро, вземи арфата, за да ни поразвеселиш.
Моргана бутна настрани парчето натопена в сос питка.
— Ядох прекалено много и сега не мога да пея — каза тя смръщено, стана отново и закрачи из залата. Моргоуз забеляза, че отново притиска с ръце гърба си. Гарет дойде при нея и я задърпа за полите.
— Попей ми, Моргана. Изпей песента за дракона!
— Много е дълга, за да я пея тази вечер — ти трябва вече да си лягаш — каза Моргана, но все пак отиде в ъгъла и взе една малка арфа, която беше оставена там. После седна отново на пейката. Подръпна безцелно струните, наведе се, за да настрои една, и засвири и запя една доста неприлична бойна песен.
Лот започна да приглася, а после се присъединиха и мъжете от свитата му, та гласовете им се издигнаха до опушените греди на тавана:
— Тази песен не си я научила на Авалон, сестричке — захили се Лот, когато Моргана се изправи, за да прибере арфата.
— Попей още — настояваше Гарет, но тя поклати глава.
— Не ми стига дъх, за да пея. Остави арфата и посегна към вретеното си, но след миг остави и него и закрачи отново из залата.
— Какво ти е, момиче? — попита Лот. — Неспокойна си като звяр в клетка!
— Боли ме гърба от много седене — отговори Моргана, — пък и това месо, което леля ми настоя да изям, ми докара стомашни болки.
Тя отново подпря гърба си с ръце, а после внезапно се наведе напред и се сгърчи. После извика учудено и Моргоуз, която внимателно я наблюдаваше, видя как полите на дългата й рокля потъмняват от влага чак до коленете.
— О, Моргана, ти се напишка! — развика се Гарет. — Толкова си голяма, пък се подмокри — ами че моята бавачка би ме напляскала за такова нещо!
— Тихо, Гарет! — сопна се Моргоуз и забърза към Моргана, която още стоеше превита одве, с пламнало от удивление и срам лице.
— Всичко е наред, Моргана — каза тя и взе племенницата си за ръка. — Боли ли те тук — и тук? Така си и мислех. Започва раждането, това е всичко. Не разбираш ли?
Как би могло да разбере момичето? Раждаше за първи път, пък и никога не се заслушваше в женски разговори, иначе би разпознала признаците. Сигурно през по-голямата част от деня бе чувствала първите болки. Моргоуз повика Бет и каза:
— Отведи херцогинята на Корнуол в женската горница и повикай Меган и Брануен. Разпусни косите й — нищо по нея и по дрехите и не бива да бъде вързано на възел или сплетено. — Тя допълни, галейки косите на Моргана — Ще ми се да знаех по-рано, когато ти сплитах косите. Ще се кача скоро и ще остана при теб, Моргана.