Тя загледа излизащото момиче, което се подпираше тежко на ръката на бавачката. После каза на Лот:
— Трябва да отида при нея. За първи път й е и горкото момиче сигурно е много уплашено.
— Не бързай толкова — отвърна Лот. — Щом й е първо, сигурно ще се мъчи цяла нощ и ще има достатъчно време да й държиш ръката. — Той се усмихна добродушно на жена си. — Много бързаш да извадиш на бял свят съперника на нашия Гауейн.
— Какво искаш да кажеш? — попита тя тихо.
— Само това, че Артур и Моргана са едноутробни брат и сестра, и че нейният син има по-голямо право на престола от нашия.
— Артур е млад — отвърна хладно Моргоуз — и има достатъчно време да му се родят дузина синове. Защо си мислиш, че му е потрябвал друг наследник?
Лот сви рамене.
— Съдбата е измамна — отвърна той. — Животът на Артур е защитен от магии по време на битка — несъмнено Езерната повелителка има пръст в това, проклета да е — пък и Гауейн е прекалено верен на своя крал. Но съдбата може да се отвърне от Артур, и ако този ден настъпи някога, бих се радвал да знам, че първи възможен наследник на трона е Гауейн. Помисли, Моргоуз. Животът на едно новородено е нещо много несигурно. Ще сториш добре, ако помолиш своята Богиня малкият Корнуолски херцог да не оживее.
— Как бих могла да сторя такова нещо на Моргана? Тя ми е като собствена дъщеря!
Лот погали нежно жена си под брадичката и каза:
— Ти си любяща майка, Моргоуз, и аз не бих те обичал, ако беше друга. Но се съмнявам, че Моргана гори от нетърпение да се види с дете на ръцете. Чувал съм я да казва, че й се иска да е пометнала…
— Беше болна и угнетена — прекъсна го гневно Моргоуз. — Да не мислиш, че аз съм казвала други неща, когато ми омръзваше да влача огромния си корем? Всяка жена говори такива неща през последните месеци от бременността.
— Все пак, ако Моргана роди мъртво дете, се съмнявам, че ще скърби особено много. И се опитвам да те убедя, че и ти не би трябвало да го вземаш присърце.
Моргоуз защити племенницата си:
— Тя е добра с нашия Гарет, прави му играчки и му разказва приказки. Сигурна съм, че ще бъде добра майка и на своето дете.
— Въпреки това не е в наш интерес, нито пък в интерес на синовете ни Моргана да счита своя син за наследник на Артур. — Той обви ръка около жена си. — Виж, миличка, ние имаме четирима сина. Няма съмнение, че щом пораснат, ще се нахвърлят един срещу друг — Лотиан не е достатъчно голямо кралство за четирима. Но ако Гауейн стане върховен британски самодържец, за останалите ще има достатъчно кралства.
Моргоуз бавно кимна. Лот не обичаше Артур, както на времето не обичаше и Утър. Но досега не вярваше, че кове такива безжалостни планове.
— Нима искаш от мен да убия детето, докато се ражда?
— Тя ни е роднина и гостенка — каза Лот, — и затова е недосегаема. Не бих навлякъл върху себе си проклятието, което преследва убийци на собствената си кръв. Казах само, че новородените са много крехки, и ако не се грижат за тях както трябва, лесно могат да умрат. Може да се случи така, че ако Моргана не успява да се справи с детето, да не се намери никой с достатъчно свободно време, за да й помага.
Моргоуз стисна зъби и му обърна гръб.
— Трябва да отида при племенницата си.
Зад нея Лот се усмихваше.
— Добре си помисли върху думите ми, жено.
В малкото женско помещение гореше огън. На огнището вреше котле с овесена каша, защото предстоеше дълго бодърстване. Навсякъде беше постлана чиста слама. Моргоуз, както повечето жени, които са щастливи с децата си, бе забравила мъките на раждането. Когато видя разстланата слама, стисна зъби и потръпна. Бяха облекли Моргана в широка риза, а разпуснатата й коса падаше свободно по гърба й. Тя ходеше напред-назад из помещението, опряна на ръката на Меган. Стаята изглеждаше тъй, като че ли имаше празник, и за останалите жени си беше така. Моргоуз отиде при племенницата си и хвана ръката й.
— Хайде, повърви с мен. Меган ще слезе долу и ще приготви пелените за бебето — каза тя. Моргана я изгледа и Моргоуз видя, че очите на младата жена приличат на очите на диво животно в клопка, което очаква ловецът да му пререже гърлото.
— Много ли ще продължи, лельо?
— Хайде, хайде, нека да не избързваме — каза нежно Моргоуз. — Имай предвид, че болките ти всъщност за започнали още през деня и сега всичко може пък да тръгне и по-бързо.
Но си помисли: „Няма никак да бъде лесно — тя е толкова дребничка пък и се съпротивлява на мисълта за раждането на това дете; сигурно й предстои дълга и мъчителна нощ…“