После си спомни, че Моргана има пророчески дар и няма смисъл да я лъже, потупа бледата й буза и каза:
— Не се безпокой, дете, ще се грижим добре за теб. Първото раждане винаги е по-продължително — не им се иска да напуснат уютното си местенце. Но ще правим всичко, което можем. Донесе ли някой котка в стаята?
— Котка ли? Да, ето я, но не разбрах защо трябва да е тук, лельо.
— Защото, малката ми, ако си виждала как ражда котка, ще знаеш, че когато се окотва, тя мърка, а не стене от болка. Може би това, че тя не страда при раждане, ще облекчи твоите болки — каза Моргоуз, галейки малкото пухкаво създание. — Това е родилно заклинание, което може би вие в Авалон не познавате. Хайде, поседни да си починеш и вземи котката в скута си.
Тя загледа как Моргана гали котката в краткия отдих между болките, но след това пак се преви. Моргоуз я накара да стане и да тръгне отново.
— Ходи колкото можеш да издържиш — така става по-лесно — каза й тя.
— Уморена съм, толкова съм уморена — простена тихичко Моргана.
„Ще бъдеш много по-уморена, когато всичко свърши“ помисли Моргоуз, отиде при нея и я прегърна.
— Ето така. Облегни се на мен, детето ми.
— Толкова приличаш на майка ми… — каза Моргана, вкопчена в нея, с изкривено лице, сякаш всеки момент щеше да се разплаче. — Иска ми се тя да беше тук… — прехапа устни, сякаш съжали за моментната си слабост, и бавно тръгна отново назад-напред из препълнената с жени стая.
Часовете минаваха бавно. Някои от жените спяха, но имаше достатъчно, които бяха будни, за да се редуват да водят Моргана. Колкото повече време минаваше, толкова по-голям страх я обземаше и тя побледняваше все повече. Слънцето изгря, а акушерките още не й бяха казали да легне на сламата, макар че беше вече толкова уморена, че с мъка придвижваше краката си. Тя ту казваше, че й е студено и се увиваше в топлата си кожена наметка, ту я хвърляше и казваше, че гори. Непрекъснато повръщаше — накрая само зеленикава жлъчка, но не можеше да спре, въпреки че я накараха да изгълта някаква билкова отвара и тя я изпи жадно. Но след това отново повърна и Моргоуз, като я гледаше и мислеше за думите на Лот, си казваше, че може би това, която тя би или не би направила, надали има значение — Моргана едва ли щеше да преживее раждането.
Най-сетне Моргана отпадна съвсем и не можеше да върви повече. Оставиха я да легне. Тя дишаше тежко и хапеше устни, когато я връхлиташе болката. Моргоуз коленичи до нея и хвана ръката й. Държа я така дълги часове. Когато мина пладне, попита тихо Моргана:
— Много ли беше едър — бащата на детето? Понякога, когато детето се ражда толкова трудно, това значи, че прилича на бащата и е прекалено едро за тялото на майката.
Тя отново се замисли, както се беше чудила и преди, кой ли е баща на това дете. Беше видяла как Моргана гледаше Ланселет на коронацията на Артур; ако Моргана бе забременяла от Ланселет, това би обяснило внезапното й бягство от Авалон — сигурно Вивиан се бе разгневила много… През всички тези месеци Моргана не бе споменала и дума за причините, поради които бе напуснала храма. Не бе говорила нищо и за детето, освен че е заченато по времена Белтейнските празници. Вивиан се грижеше толкова нежно за Моргана — би ли я оставила да забременее, от когото и да е?
Но ако Моргана се бе възбунтувала срещу съдбата си и бе взела Ланселет за любовник, ако го бе прелъстила в горичката по Белтейн — това би обяснило бягството на любимата жрица на Вивиан, определена за следваща Езерна дама, от Авалон.
На въпроса й Моргана отговори само:
— Не видях лицето му; дойде при мен като Рогатия горски бог.
Моргоуз разбра, с останките от пророческа дарба, която бе наследила самата тя, че младата жена лъжеше. Но защо?
Времето минаваше бавно. Моргоуз отиде за малко до голямата зала, където хората от свитата на Лот играеха на ашици. Лот ги гледаше, а една от по-младите придворни дами на Моргоуз седеше в скута му и той разсеяно си играеше с гърдите й. Когато Моргоуз влезе, момичето вдигна тревожно поглед и се опита да се свлече от коленете му, но Моргоуз само сви рамене.
— Стой си там. Нямаме нужда от теб за раждането, а поне тази нощ ще бъда при племенницата си и нямам време да споря с теб кой трябва да споделя леглото му. Утре обаче нещата няма да стоят така.
Младата жена сведе глава и се изчерви. Лот каза:
— Как вървят нещата с Моргана, миличка?
— Не вървят на добре — отвърна Моргоуз. — Аз никога не съм раждала толкова тежко. — Изведнъж избухна и извика — Да не би да си урочасал племенницата ми и да си пожелал да не преживее раждането?