Лот поклати глава.
— Заклинанията и магиите в тази страна са твоя работа, лейди. Нищо лошо не съм пожелавал на Моргана. Бог е свидетел, би било жалко за хубавата жена — а Моргана наистина е хубава, въпреки че има остър език. Вярно, че е твоя кръвна роднина, нали, миличка, но това прави гозбата по-пикантна.
Моргоуз се усмихна снизходително на съпруга си. Каквито и играчки — като хубавото момиче в скута му — да си вземаше понякога в леглото, тя знаеше, че за него няма по-подходяща от нея самата.
— Къде е Моргана, мамо? — попита Гарет. — Беше ми обещала днес да ми направи още един рицар от дърво, за да си играя с него!
— Болна е, момчето ми — Моргоуз си пое дълбоко дъх, защото тревогата отново притисна гърдите й.
— Скоро ще се оправи — каза Лот, — и тогава ти ще си имаш малък братовчед, с когото да си играеш. Той ще ти е като доведен брат и ще станете приятели — при нас има една поговорка, че кръвното родство минава през три поколения, а осиновяването — през седем. Тъй като синът на Моргана ще ти е близък и по линии, значи ще ти е повече от брат.
— Ще се радвам да си имам приятел — каза Гарет. — Агравейн само ми се подиграва и ми казва, че съм глупаво бебе, и че съм прекалено голям, за да си играя сам с дървени рицари!
— Е, синът на Моргана ще ти бъде приятел, като поотрасне — каза Моргоуз. — Първо ще е като кутре, което още не е прогледнало, но след година-две ще можеш вече да си играеш с него. Богинята чува молитвите на малките деца, синко, затова трябва да й се помолиш да даде на Моргана здраве и един силен син, а не да идва при нея в образа на Смъртта… — изведнъж Моргоуз започна да плаче. Гарет учудено загледа плачещата си майка, а Лот каза:
— Толкова ли е зле, любов моя?
Моргоуз кимна. Но не биваше да плаши детето. Избърса очи с престилката си.
Гарет обърна очи нагоре и каза:
— Моля те, мила Богиньо, дай на братовчедка ми Моргана здрав и силен син, та като порасне, да станем заедно рицари.
Моргоуз се разсмя въпреки мъката си и погали пухкавата му буза.
— Не се и съмнявам, че богинята ще се вслуша в такава молитва. А сега трябва да се върна при Моргана.
Отново усети погледа на Лот върху себе си, докато излизаше от залата, и си спомни какво й бе казал по-рано — че за тях би било по-добре, ако синът на Моргана не оживее.
„Ще съм доволна, ако Моргана оживее“, каза си тя и за първи път съжали, че знае толкова малко за големите вълшебства, които се изучават на Авалон. Сега наистина й трябваше някакво заклинание, с което да облекчи мъките на Моргана. Толкова ужасно се мъчеше момичето — нейните раждания бяха нищо в сравнение с тези мъки…
Тя се върна в женското отделение. Бабувачките бяха накарали Моргана да коленичи в сламата, за да помогнат на детето да се измъкна от утробата й. Само че тя се смъкваше безжизнено в ръцете им, та бяха нужни две жени, за да я държат изправена. Моргана викаше и хлипаше, после хапеше устни и се опитваше да бъде смела. Моргоуз отиде и коленичи пред нея в окървавената слама — протегна ръце и Моргана ги сграбчи, а после втренчи в нея очи, но явно не я позна.
— Майко! — извика тя. — Майко, знаех, че ще дойдеш!
След това лицето й отново се сгърчи и тя отметна назад глава. Устата и се разкриви от безгласен вопъл. Меган каза:
— Дръж я, господарке — не, хвани я отзад, за да стои права — и Моргоуз хвана момичето под мишниците. Усети я как трепери и продължава да се разтърсва от напъни за повръщане, и се бореше сляпо, хлипайки, да се изтръгне от ръцете им. Вече не беше в състояние да помага или дори да остави бабувачките да правят необходимото — само крещеше високо, щом някоя от тях я докоснеше. Моргоуз затвори очи — не искаше да вижда нищо, но продължи да държи с всички сили крехкото тяло Моргана. Моргана отново извика:
— Майко! Майко! — не можеше да се разбере богинята ли призовава или Игрейн — След това се отпусна назад в ръцете на Моргоуз, почти в безсъзнание. В стаята се разнесе острата миризма на кръв, а Меган вдигна в ръцете си нещо тъмно и сбръчкано.
— Виж, лейди Моргана — каза тя. — Имаш чудесен син.
После се наведе над бебето и леко дъхна в устата му. Високият гневен плач на бебето се понесе из стаята — възмущаваше го студеният свят, в който бе попаднало.
Моргана бе припаднала в ръцете на Моргоуз от пълно изтощение и не можа да отвори очи, за да види детето си.
Бебето беше окъпано и повито. Бяха дали на Моргана да изпие чаша топло мляко с мед, а после и чай от билки против кървенето и сега тя дремеше, толкова уморена, че дори и не помръдна, когато Моргоуз се наведе, за да я целуне леко по челото.
Тя щеше да оздравее и да оцелее, въпреки че Моргоуз не си спомняше да е виждала такова тежко раждане, след което да оживеят и родилката, и детето. Бабувачката беше казала, че след тези невероятни усилия, които всички положиха, за да извадят живо детето, Моргана надали щеше да успее да роди друго. Моргоуз си помисли, че така всъщност е по-добре. Сега съзнаваше, че въпреки четирите нелеки раждания на децата си, никога не й се е случвало да преживее такива мъки.