Тя вдигна повитото дете и загледа чертите на дребното личице. Изглежда, дишаше добре и равномерно, въпреки че понякога, когато детето не проплачеше веднага, а трябваше да му духнат в устата, за да издаде глас, след това дишането му отново отслабваше и то умираше. Но това бебе имаше здрав розов цвят, розови бяха дори мъничките нокти на пръстчетата му. Имаше тъмна, съвършено права коса и лек тъмен мъх по ръчичките и крачетата — да, и в неговите жили течеше кръвта на древния народ на елфите… Също както на Моргана. Може би наистина беше син на Ланселет, което го доближаваше още повече до трона.
Трябваше веднага да дадат детето на дойка… Моргоуз се поколеба. Без съмнение, веднага, след като си починеше, Моргана щеше да настоява да вземе в ръце детето си и да му даде да суче. Винаги ставаше така, независимо от това колко тежко е било раждането. Даже като че ли колкото повече страдаха майките при раждането, толкова по-големи бяха любовта и щастието им, когато видеха бебето в ръцете си.
Моргоуз чу отново, против волята си, думите на Лот: „Ако искаме да видим Гауейн на трона, трябва да отстраним от пътя му това дете“. Не беше пожелала да приеме думите му, но сега, когато държеше същото това дете в ръцете си, не можеше да се въздържи да помисли, че не би било толкова ужасно, ако дойката неволно задуши детето в съня си, или пък ако се окажеше прекалено слабо, за да засуче. Пък ако станеше така, че Моргана не го вземе веднага в ръце, и ако то не засуче от гръдта й, тя нямаше и да скърби много. Щеше да приеме, че волята на Богинята е била такава…
„Искам само да й спестя много скърби“…
Детето на Моргана, чийто баща най-вероятно бе Ланселет, принадлежеше към старата кралска династия на Авалон… Случеше ли се нещо с Артур, народът щеше да приеме без протест това дете за свой крал.
Но тя все още не бе сигурна, че Ланселет действително е бащата.
Въпреки че беше родила четирима сина, за Моргоуз Моргана си оставаше малкото момиченце, което бе галила и гледала, като че ли й беше кукла; беше я ресала и мила и й беше носила подаръци. Можеше ли да постъпи така с детето на същата тази Моргана? Най-вероятно Артур щеше да има дузина синове от своята кралица, която й да бъде тя.
Но син на Ланселет… да, тя би оставила без никакво съжаление синът на Ланселет да загине. Ланселет не бе по-близък роднина на Артур от Гауейн, но Артур го предпочиташе, винаги се обръщаше първо към него за съвет. Също както и тя на времето бе израснала в сянката на Вивиан — незабелязвана от никого. Не тя бе избрана да стане велика кралица — Моргоуз никога не прости на Вивиан, че бе избрала Игрейн за жена на Утър — по същия начин верният Гауейн винаги щеше да бъде в сянката на далеч по-блестящия Ланселет. Ако Ланселет си бе поиграл с Моргана и я бе обезчестил, това бе още една причина за Моргоуз да го мрази.
Всъщност не бе ясно защо Моргана трябваше да ражда детето на Ланселет тайно и в скръб. Нима Вивиан считаше, че Моргана е недостойна за безценния й син? Моргоуз бе забелязала, че през всичките тези месеци момичето плачеше тайно; може би страдаше по изгубената си любов?
„Проклета да е Вивиан, че използва всички ни като зарчета за играта си! Тя хвърли Игрейн в прегръдките на Утър, без нито за миг да помисли за Горлоис, тя поиска да вземе Моргана на Авалон; и нейния живот ли иска да провали?“ Само да можеше да бъде сигурна, че наистина Ланселет е баща на детето! Както по време на раждането съжаляваше, че не познава достатъчно магическата наука, та да облекчи мъките на Моргана, така и сега съжали, че й липсват някои познания. Докато живееше на Авалон, не прояви нито интерес, нито достатъчно постоянство, за да изучи мъдростта на друидите. Все пак, като дете, отгледано от Вивиан, бе понаучила нещо от жриците, които я глезеха; без да се замислят, съвсем добронамерено, както човек се подчинява на детски капризи, те й бяха показали някои прости магии и заклинания.
Е, сега бе настъпил моментът да ги използва. Тя затвори вратите на стаята и накладе отново огъня. Отскубна три косъма от копринения пух по главичката на детето; наведе се над спящата Моргана и отряза няколко косъма и от нейната коса; убоде пръстчето на детето с иглата си, а после го залюля, защото то изплака. После хвърли смес от билки, чийто състав се пазеше в тайна, заедно с кръвта и космите, в огъня, прошепна една дума, на която я бяха научили, и се втренчи в пламъците.