Артур се усмихна и каза:
— Съмнявам се, че в Рим са наясно с това, което става в Британия.
Талиезин каза меко:
— Отче Патрициус, ще причиниш на британския народ голяма щета, ако затвориш Свещения извор. Той е дар Божи…
— Това е езически култ — очите на архиепископа добиха фанатичен блясък.
— Изворът е Божие дело — настоя друидът, — защото всичко във вселената идва от Бога, а простите хорица имат нужда от знаци и символи, за да им е по-лесно да разберат това. Нима има нещо лошо в това да се кланят на Бога, почитайки водите, които са Божия благодат?
— Не може Бог да се почита в лицето на символи, които са човешко дело…
— Тук съм напълно съгласен с теб, братко — каза Мерлин. — Съгласно друидската мъдрост Бог е навсякъде и не може да бъде почитан в дом, строен от човешката ръка, а само под Неговото небе. А вие сте тези, които строят църкви и ги украсяват богато със злато и сребро. Какво лошо има тогава в това да се кланяш на Свещения извор, на който Бог е дал лечебни свойства, а дарява и с пророческо вдъхновение?
— Дяволът е източник на тези неща — рече строго Патрициус, а Талиезин се разсмя.
— Но хората се съмняват в Бог, както и в дявола, и въпреки това, настъпи ли краят на времето, те всички ще отидат при Бога и ще се покорят на неговата воля.
Артур ги прекъсна, преди Патрициус да може да каже каквото и да било:
— Почтени отци, не сме дошли тук, за да водим теологически спорове!
— Така е — намеси се облекчено Игрейн. — Говорехме за Гауейн и за другия син на Моргоуз — името му беше Агравейн, нали? И за това, че ти трябва да се ожениш.
— Колко жалко, че Моргоуз няма дъщеря — каза Артур. — На Лот несъмнено му се иска някой от неговото семейство да ми бъде наследник, а пък синовете му за негово съжаление са ми верни. Ако имаха дъщеря, можех да му стана зет, та внукът му да стане мой наследник.
— Да, би било добре, защото в жилите и на двамата щеше да тече кралската кръв на Авалон — рече Талиезин.
Патрициус се намръщи.
— Нали Моргоуз е сестра на майка ти, господарю Артур? Да се ожениш за нейна дъщеря би било почти толкова лошо, колкото да преспиш със собствената си сестра!
Артур доби измъчен вид. Игрейн каза:
— Съгласна съм. Дори ако Моргоуз имаше дъщеря, не би могло да се мисли за брак между двамата.
Артур каза със съжаление:
— Лесно бих обикнал момиче, което е сестра на Гауейн. А сега трябва да се женя за някаква непозната и това никак не ми се нрави. Пък и момичето надали ще е във възторг.
— Такава е съдбата на всяка жена — каза Игрейн и в същия момент се удиви на собствените си думи. Нима у нея бе останала още горчивина от далечното минало? — Браковете се уреждат от хора, по-мъдри от някое младо и неопитно момиче.
Артур въздъхна и каза:
— Крал Леодегранс ми предлага да се оженя за дъщеря му — не помня как й беше името. Като нейна зестра ще ми изпрати сто от най-добрите си войници, всеки от тях въоръжен и — обърни внимание, майко — всеки с по един от отличните коне, които притежава Леодегранс. Ланселет ще може да ги обучава. Това е една от тайните на цезарите — най-добрите им кохорти са били конните. Преди тях никой, освен скитите не е ползвал коне в битка — ползвали са ги само за пренасяне на товари или вести. Ако разполагах с четиристотин души кавалерия — о, майко, тогава бих могъл да пропъдя саксонците до собствените им брегове с подвити опашки!
Игрейн се разсмя.
— Това не ми се струва повод за сватба, синко. Конете се купуват, а войните се наемат.
— Да — отвърна Артур, — но Леодегранс не иска да продава. Според мен с цената на такава зестра — а зестрата несъмнено е кралска — той иска да бъде тясно свързан с кралското семейство. Не че е единственият, който ми прави такова предложение, но неговото предложение е най-доброто.
— Ето за какво исках да те помоля, майко. Не ми се струва редно да пратя обикновен вестоносец до крал Леодегранс, който просто да му каже, че вземам дъщеря му, та да я приготви като стока и да я предаде. Би ли отишла ти, да занесеш моя отговор на краля и да придружиш бъдещата ми невеста до моя замък?
Игрейн понечи да кимне в знак на съгласие, но си припомни, че е обвързана с клетва да не напуска манастира.
— Не можеш ли да пратиш някой от най-близките си приятели, Гауейн или Ланселет?
— Гауейн е женкар. Не съм сигурен, че искам да се навърта около бъдещата ми жена — каза Артур със смях.
— Нека тогава замине Ланселет.
Мерлин каза сериозно:
— Игрейн, убеден съм, че трябва да заминеш и ти.
— Защо, дядо? — каза Артур. — Толкова неотразим ли е Ланселет, че се страхуваш да не би булката да се влюби в него вместо в мен?