Гуенхвифар въздъхна.
— Ланселет е братовчед на Артур, нали?
— Така е. Той е син на Бан от Бенуик и моята сестра, която е Велика жрица на Авалон. Рожба е на Великия брачен ритуал — чувала ли си нещо за това? В Долна Британия има хора, които продължават да държат на езическите ритуали — продължи Игрейн. — Дори Утър, когато бе провъзгласен за крал на кралете, бе отведен на Драконовия остров и коронясан съгласно старите обичаи. Но от него се иска да изпълни ритуалния брак със Земята. В Британия това обикновено се прави от Мерлин, Великия Вълшебник, та той да се жертва вместо краля, ако стане нужда…
Гуенхвифар отвърна:
— Не знаех, че тези стари езически ритуали са все още познати в Британия. Артур… — и той така ли е коронясан?
— Ако е имало нещо такова — каза Игрейн, — той никога не ми го е казвал. Може би междувременно нещата са се променили и той просто приема Мерлин като свой първи съветник.
— Виждала ли си Мерлин, лейди?
— Той ми е баща.
— Нима? — в мрака Гуенхвифар впери очи в нея. — Лейди, вярно ли е това, което разправят, че когато Утър Пендрагон влязъл в покоите ти, преди да сте били венчани, той сторил това с помощта на вълшебството на Мерлин? Казват, че Мерлин сторил тъй, че Утър изглеждал като Горлоис, за да можеш ти да споделиш леглото му, мислейки, че той е законният ти съпруг и ти — негова непорочна вярна съпруга?
Игрейн примигна; беше чувала, че се носят слухове, че е родила наследник на Утър много скоро след сватбата, но точно тази история не бе чувала никога.
— Нима така се говори?
— Понякога, лейди. Бардовете пеят за това.
— Е, тогава знай, че не е вярно. Утър носеше наметалото на Горлоис и неговия пръстен, който бе взел в бой. Горлоис бе предал своя сюзерен и затова загуби живота си. Каквото и да разправят, нито за миг не се усъмних, че това е Утър.
Гърлото й се сви; дори сега все още й се струваше, че Утър е още жив и само заминал някъде на поход.
— Значи ти обичаше Утър? Не е била магията на Мерлин, която ви е свързала?
— Не — отвърна Игрейн. — Обичах го много. Наистина, той първоначално сигурно е решил да вземе мен за съпруга, защото произхождам от древната кралска династия на Авалон. Ето, сама виждаш, че брак, сключен за доброто на кралството, може да се окаже щастлив. Обичах Утър; мога само искрено да пожелая и на теб такова щастие — ти и моят син да се обикнете по същия начин, както се обичахме ние с баща му.
— И аз се надявам да стане така — Гуенхвифар отново се бе вкопчила в ръката на Игрейн. Пръстите й се сториха на Игрейн меки и мънички — да го е страх човек, че ще ги премаже. Не приличаха на нейните собствени силни и ловки пръсти. Не, тази ръка нямаше да може да гледа бебета и да лекува ранени войни — подхождаше й само да държи иглата за фина бродерия и молитвеника. Леодегранс е трябвало да остави детето си в манастира, а Артур можеше да се огледа другаде за невеста. Но всичко щеше да стане тъй, както Бог е наредил; мъчно й беше за Гуенхвифар, защото бе толкова уплашена, но съжаляваше и Артур, комуто предстоеше да сподели живота си със съпруга с детински нрав, която не желаеше да стане жена.
Да, но нали и тя самата не беше по-различна, когато я изпратиха при Горлоис. Може би вътрешната сила на това момиче щеше да порасне с годините.
Още при първите лъчи на слънцето целият лагер беше вече в движение. Подготвяха се за още един ден път, в края на който щяха да стигнат до Керлиън. Гуенхвифар беше пребледняла и изтощена. Когато се опита да стане, само се обърна настрана и повърна. За момент у Игрейн се загнезди недобро подозрение; но тя веднага го отхвърли; това дете, расло само зад манастирски стени, болезнено плахо, беше болно от страх, нищо повече. Затова каза бодро:
— Нали ти казах, че от тази затворена носилка ще ти стане лошо. Днес трябва да пояздиш, за да дишаш чист въздух, инак ще пристигнеш при жениха си бледа, вместо с рози по бузите.
А на себе си добави: „А що се отнася до мен, ако трябва да прекарам още един ден зад тези спуснати завеси, ще полудея; хубава сватба ще бъде — невестата бледа и болна, а майката на жениха — полудяла“.
— Хайде? Стани да пояздиш, а пък аз ще пратя Ланселет да язди с теб — да поклюкарствате. Той ще те развесели.