Той се поклони на майка си.
— Добре ли пътува, мадам? — но очите му бяха обърнати към Гуенхвифар и Игрейн забеляза как се разширяват при вида на красотата й. Почти можеше да прочете мислите на младото момиче: „Да, аз съм красива — лорд Ланселет ме смята за красива; дали ще се сторя такава и на господаря Артур?“
Артур подаде ръка, за да й помогне да слезе от коня. Тя залитна леко и той протегна и двете си ръце, за да я хване.
— Господарке и съпруго моя, добре дошла в дома, който е твой и мой. Дано бъдеш щастлива тук, и дано този ден е за теб толкова щастлив, колкото е за мен.
Гуенхвифар почувства, че се изчервява до кръв. Да, Артур беше красив мъж, натякна си тя ожесточено — с тази руса коса и сериозни сиви очи. Колко различен беше от безразсъдно веселия и дяволит Ланселет! И колко по-различно я гледа — докато Ланселет я гледаше тъй, сякаш бе статуята на Дева Мария на църковния олтар, Артур я гледаше изпитателно, спокойно, като чужд човек, за кого все още не е в състояние да прецени приятел ли е, или враг.
Тя каза:
— Благодаря ти, съпруже и повелителю. Както сам виждаш, доведох със себе си обещаната зестра — хора и коне…
— Колко са на брой конете? — попита бързо Артур. Гуенхвифар се почувства объркана. Какво би могла да знае тя за скъпоценните му коне? Налагаше ли се да подчертава толкова ясно, че на тази сватба той е очаквал с по-голямо нетърпение конете, а не нея? Тя се изправи в целия си ръст (беше по-висока от някои мъже, а за жена ръстът й беше направо внушителен) и каза с достойнство:
— Не зная, господарю Артур. Не съм ги броила. Трябва да питаш началника на твоята конница. Убедена съм, че лорд Ланселет ще ти каже точния им брой, до последната кобила и последното жребче-сукалче.
„Браво на момичето“, помисли Игрейн, като видя как бузите на Артур се зачервят от упрека. Той се усмихна разкаяно.
— Прости ми, лейди. Никой не би могъл да очаква от теб да се занимаваш с такива работи. Сигурен съм, че Ланселет ще ме уведоми за всичко в подходящото за това време и на подходящо място. Но аз мислех и за мъжете, пристигнали с теб — редно би било да ги приветствам като мои нови поданици — също тъй, както приветствам тяхната господарка и моя кралица.
За миг Артур изглеждаше точно толкова млад, колкото беше всъщност. Огледа тълпящите се наоколо хора, волове, воловари, каруци, коне и колари, и разпери безпомощно ръце:
— В тази шумотевица и без това няма да ме чуят. Позволи ми да те отведа към входа на замъка.
Взе я за ръка и я поведе по пътеката, търсейки по-сухи места за минаване.
— Опасявам се, че замъкът е стар и мрачен. Беше най-важното укрепление на баща ми, но аз съм живял тук само като много малък и почти не го помня. Може би някой ден, ако саксонците ни оставят на мира за известно време, ще намерим по-подходящ дом, но засега трябва да се задоволим с това.
Докато я въвеждаше през портата, Гуенхвифар се пресегна и докосна каменната стена. Беше дебела, сигурно изградена от камък по римски образец. Изглеждаше непоклатима, сякаш стоеше тук от началото на света. Да, тук Гуенхвифар щеше да се чувства защитена. Тя плъзна пръстите си почти с обич по камъните.
— Мисля, че замъкът е прекрасен. Убедена съм, че ще се чувствам в безопасност — искам да кажа, че ще се чувствам щастлива тук.
— Аз също се надявам да бъде тъй, лейди… Гуенхвифар — той за първи път произнесе името й, и то с особен акцент. Тя се зачуди в коя ли част на Британия е възпитаван. — Прекалено съм млад, за да мога да се справям с всичко, което трябва да управлявам — хора и цели кралства. Радвам се, че сега ще имам помощница.
Стори й се, че гласът му затрепери, като че ли бе уплашен — но от какво на този свят би могъл да се страхува един мъж?
— Искам да ти представя моя чичо, крал Лот от Оркни — той е женен за сестрата на майка ми, Моргоуз. Винаги е казвал, че съпругата му управлява също толкова добре, колкото и той самият, когато му се наложи да замине на война или на съвет с останалите крале. Аз също съм склонен да ти окажа тази чест, лейди, и да ти разреша да управляваш страната редом с мен.
Паниката отново накара стомаха на Гуенхвифар да се свие. Как можеше да поиска от нея такова нещо? Нима беше редно една жена да управлява страната? Какво я интересуваше какво правеха северните варвари и техните варварски съпруги? Тя отвърна с плах, разтреперан гласец: