— Никога не бих се осмелила, господарю и повелителю мой.
Игрейн твърдо се намеси:
— Артур, сине мой, не можеш ли да разбереш, че момичето е било на път цели два дни и е изтощено? Сега не е моментът да обсъждаме бъдещото управление на кралството — още преди да сме свалили пътната прах от обувките си! Моля те, нареди на шамбеланите си да ни настанят. Ще имаш достатъчно време да се запознаеш с невестата си утре!
Гуенхвифар си помисли, че кожата на Артур е по-светла и от нейната. За втори път вече се изчервяваше като нахокано дете.
— Поднасям извиненията си, майко, и на теб също, лейди.
Той вдигна ръка и повика при себе си един висок, слаб млад мъж, с разсечено от белег лице, който подчертано накуцваше. Той се упъти към тях с неравната си походка.
— Това е Кай, моят несъщ брат и управител на двореца ми — каза Артур. — Кай, това е Гуенхвифар, моята кралица.
Кай се поклони с усмивка.
— На твоите услуги, лейди.
— Както виждаш — продължи Артур, — тя е донесла свои мебели и обзавеждане. Приветствам те с добре дошла в новия ти дом, лейди. Можеш да дадеш на Кай своите нареждания къде да постави донесените от теб вещи. А сега моля за разрешение да те напусна. Трябва да се погрижа за хората, конете и снаряжението.
Той отново се поклони ниско и на Гуенхвифар й се стори, че на лицето му се изписа облекчение. Тя се замисли дали се е разочаровал от нея или пък действително от брака им го интересуваше само зестрата — конете и конниците, както бе предположила от самото начало. Е, поне не можеше да се каже, че бе неочаквано, но все пак щеше да й бъде приятно да се беше зарадвал лично на нея. Досети се, че тъмнокосият, белязан млад мъж, който се казваше Кай, търпеливо очаква нарежданията й. Той беше скромен и почтителен — нямаше защо да се бои от него.
Тя въздъхна, докосна още веднъж дебелите стени, сякаш за да й вдъхнат спокойствие и увереност. Изчака, за да проговори с укрепнал глас, както подобаваше на кралица:
— В най-голямата от колите, сър Кай, е натоварена една кръгла ирландска трапеза — сватбеният подарък на баща ми за господаря Артур. Тя е боен трофей, много е стара и много ценна. Погрижи се да я сглобят и разположат в най-голямата зала на замъка. Но преди това, моля те, погрижи се да приготвят стая за милейди Игрейн и й намери прислужница за тази вечер.
Тя изненадано се наблюдаваше отстрани — стори й се, че се разпорежда съвсем като кралица. Кай очевидно нямаше възражения да я приеме като такава. Той й се поклони много ниско и каза:
— Ще бъде сторено веднага, кралице моя.
5
През цялата нощ групи пътници прииждаха към крепостните стени. Току-що се бе зазорило, когато Гуенхвифар надникна от прозореца на спалнята си и видя, че целият хълм до самите стени на замъка е претъпкан от коне, конници, палатки и безчислени тълпи мъже и жени.
— Сякаш е празник — обърна се тя към Игрейн, която сподели леглото й през последната нощ преди сватбата, а по-възрастната жена се усмихна.
— Когато кралят на кралете си взема жена, мило дете, това е голям празник за тази страна. Ето виж тези хора — те са дошли с Лот от Оркни.
На ум допълни: „Може би и Моргана ще дойде с тях“. Когато бе млада, произнасяше на глас всяка мисъл, която минеше през съзнанието й, но отдавна вече не постъпваше така.
Колко странно, продължи да разсъждава Игрейн, през цялото време, докато ражда и отглежда децата си, на жената се внушава да мисли най-вече и на първо място за синовете си. За дъщерите си мисли дотолкова, доколкото трябва да ги подготви за встъпването им в друго семейство, щом пораснат. Дали защото Моргана й беше първо дете, тя винаги бе най-близо до сърцето й? Артур се бе върнал във физическия смисъл на думата при нея след дългото си отсъствие, но, както се случва с мъжете, той толкова се бе променил, че разстоянието между тях вече бе непреодолимо. Но с Моргана — това тя бе установила на празненство по случай коронясването на Артур — я свързваше душевна близост, връзка, която никога не би могла да бъде прекъсната. Дали това се дължеше на свръхестествените дарби, които Моргана бе унаследила също като нея поради принадлежността си към Авалон? Затова ли всяка жрица копнееше да има дъщеря — за да тръгне по нейните стъпки и по този начин завинаги да останат заедно?
— Толкова много хора има тук — дочу тя гласа на Гуенхвифар, — мислех, че в цяла Британия няма толкова.
— А пък на теб ти предстои да бъдеш кралица на всички тези хора — наистина е малко плашещо. Знам това добре — отвърна Игрейн, — така се чувствах и аз, когато се омъжвах за Утър.
За миг отново си помисли, че Артур не е избрал подходяща жена за своя кралица. Гуенхвифар притежаваше несъмнено красота и добър нрав, а бе и образована, а от кралица се искаше да заеме достойно мястото си начело на двора. Гуенхвифар може би щеше да се окаже прекалено плаха и затворена за тази роля.