За миг Кевин бе отклонил потока на мислите й, но когато отново се върна на проблема, съзна, че Талиезин е прав. Нямаше начин сватбата да бъде спряна, без да се стигне до скандал, а най-вероятно и до война. В кирпичената църква вече бяха запалени свещите, чу се и камбанен звън. Игрейн влезе в църквата. Талиезин коленичи малко вдървено; коленичи и момчето, което носеше арфата на Кевин, но самият Кевин не преви колене. За миг Игрейн помисли, че понеже не е християнин, не зачита службата, както на времето й се бе сторило, че постъпва Утър. Но съдейки по несигурната му походка, предположи, че единият му крак е вдървен и не може да се прегъва. Забеляза, че епископът му хвърля намръщени погледи.
— Чуйте словото на нашия Бог Исус Христос — започна епископът — където двама или трима се съберат в моето име, и аз съм сред тях, и какво поискате в моето име, ще ви се даде…
Игрейн коленичи и спусна воала пред лицето си, но въпреки това виждаше как Артур влезе в църквата, съпроводен от Кай, Ланселет и Гауейн, облечен във фина бяла туника и синьо наметало, без никакви други украшения, освен тънкия златен обръч, с който го увенчаха на коронацията, и пищната червена ножница, обсипана със скъпоценни камъни, в която беше големият му меч. Без дори да гледа, виждаше и Гуенхвифар в тънката като паяжина бяла рокля, цялата в бяло и златно, също като Артур, коленичила между Балин и Балан. Там беше и Лот, отслабнал и с посивели коси, коленичил между Моргоуз и един от по-младите си синове, а зад него — в този миг й се стори, че забраненият звук на арфа се извиси над пеенето на свещениците. Тя предпазливо повдигна глава и се вгледа — знаеше кой коленичи там, макар че лицето и фигурата на Моргана бяха скрити от коленичилата пред нея. Игрейн чувстваше присъствието й като фалшива нота в хармонията на службата. Нима след толкова години отново можеше да чете мисли? И какво търсеше една жрица на Авалон в църква? Когато Вивиан посещаваше нея и Утър, след като се ожениха, тя или не присъстваше на църковните служби, или стоеше, слушайки и наблюдавайки с учтивия интерес, който би отделила на дете, играещо с куклите си. А ето сега Моргана — тя се бе променила, станала бе по-слаба и по-красива облечена простичко в дреха от тъмен вълнен плат, косите й бяха покрити със скромна бяла шапчица и воал. Не правеше нищо — бе коленичила със сведени очи, същинско въплъщение на почтително внимание. Но сякаш дори свещеникът чувствуваше как от нея се излъчва нетърпение, което нарушава хармонията; на два пъти се прекъсна и хвърли поглед към нея, въпреки че не би могъл да я обвини в нищо. Поведението й бе съвсем прилично и почтено, затова той продължи със службата.
Сега и вниманието на Игрейн се отклони. Тя опита да се съсредоточи върху думите на свещеника, отвръщаше подходящо, където трябваше, но не мислеше нито за тези думи, нито за сина си, когото в момента венчаваха, нито за Гуенхвифар, която под воала си гледаше към Ланселет, застанал редом с Артур. Игрейн мислеше само за дъщеря си. Когато службата приключеше, двете щяха да се видят на сватбеното тържество. Игрейн щеше да разбере къде е била досега Моргана и какво я бе сполетяло.
Тя отново вдигна очи за миг. Свещеникът тъкмо четеше текста за сватбата в Кана Галилейска. Игрейн обърна поглед към Артур; и тогава видя, че и неговите очи са впити в Моргана.
6
Седнала сред дамите от свитата на Моргоуз, Моргана спокойно слушаше, литургията със сведена глава. На лицето си бе надянала маска, изразяваща почтителна учтивост. Но вътрешно кипеше от нетърпение. Ама че глупости — като че ли сграда, построена от човешки ръце, би могла чрез думите на някакъв си свещеник да се превърне в дом на Светия дух — който бе над и извън хората. Мислите се въртяха хаотично в главата й. Дворът на Моргоуз й бе омръзнал; но сега отново бе в центъра на събитията. Сякаш доскоро бе запокитена в някакво застояло езеро, а сега от неподвижните му води бе се измъкнала наново във водите на буйно препускаща река. Чувстваше се като оживяла. Дори в Авалон, колкото и спокоен и отшелнически живот да водеше, все имаше допир с потока на живота; но сред жените на Моргоуз се чувстваше отпусната, ненужна, без цел. Отново се движеше, след като бе стояла неподвижно през цялото време от раждането на сина си досега. За миг мислите й се насочиха към малкия й син, Гуидиън. Той вече почти не я познаваше — когато се опитваше да го вдигне и погали, той се съпротивляваше и предпочиташе прегръдките на осиновителката си. Дори сега споменът за ръчичките му, увити около шията й, я натъжаваше и я караше да изпитва съжаление, но тя насилствено отхвърли тези мисли. Та той дори не знаеше, че е неин син. Щеше да израсне като член от многочисленото семейство на Моргоуз. Поначало това задоволяваше Моргана, но тя невинаги можеше да потисне неволното си съжаление, че трябваше да стане така.