Е, сигурно всяка жена изпитва такова съжаление, когато се налага да се раздели с детето си; но нали повечето жени свикваха с тази мисъл — с изключение на жените домакини, които се задоволяваха да осигуряват на децата си същото, което би могла да им даде дойката или осиновителката и нямаха по-важни дела от тази задача. Дори краварките напускаха децата си, за да пасат поверените им стада; какво оставаше пък за една кралица или жрица? Дори Вивиан бе се разделила с децата си, а също и Игрейн.
Артур изглеждаше красив и мъжествен; бе израснал и раменете му бяха станали още по-широки — вече не бе слабото момче, което бе дошло при нея с намазано с еленова кръв лице. Да, в онзи ритуал имаше сила, а не в тези питомни разкази за деянията на техния Бог, който се занимавал с превръщане на водата във вино, което тъй или иначе бе неуважение към даровете на Богинята. Да не би пък този разказ да означаваше, че при свързването на мъжа и жената в брак, Светият дух ще превърне чифтосването им в нещо свято, подобно на Великия брачен ритуал? За доброто на Артур тя се надяваше действително да бъде така с тази жена, която и да бе тя. От мястото, където бе коленичила зад Моргоуз, Моргана виждаше само облака на златистата й коса, а над него по-бледото злато на венчалната корона, както и бялата рокля от някакъв явно много фин и скъп плат. Артур вдигна очи, за да погледне невестата си, но погледът му се спря на Моргана. Тя видя промяната в изражението му и си каза развълнувано: „Значи ме позна. Не може да съм се променила толкова, колкото се е променил той; той е възмъжал, а аз — аз си бях вече жена, затова не съм се променила колкото него“.
Тя се надяваше, че жената на Артур щеше да го обича, и че той щеше да й отвръща със същото. В съзнанието й прозвучаха отчаяните думи на Артур: „През целия си живот ще те помня, ще те обичам и ще те благославям“. Но не биваше да става така. Той трябваше да забрави, да започне да вижда единствено съпругата си като олицетворение на Богинята. Ето, там до него, стоеше Ланселет. Как бе възможно годините да са променили Артур толкова много, а да са минали покрай Ланселет, без да оставят и най-малката следа? Но не, и той бе променен; изглеждаше тъжен, а на лицето му имаше дълъг белег, който стигаше до корените на косата му и я разделяше с тънка бяла черта. Кай бе отслабнал и бе почнал да се прегърбва, куцукането му бе по-очебийно. Гледаше Артур, както предано куче гледа стопанина си. Със смесица от надежда и страх Моргана се огледа, за да види дали Вивиан бе дошла да присъства на сватбата на Артур, както бе дошла за коронясването му. Но Господарката на Езерото я нямаше никъде. Ето, там бе Мерлин, свел посивялата си глава, сякаш наистина се молеше, а зад него някой стоеше прав — висок човек, който явно проявяваше достатъчно разум да не коленичи и да не участва в разиграването на този театър — беше Кевин, бардът. Браво на него!
Литургията приключи; епископът, висок човек с аскетични черти и кисело изражение, произнасяше последните думи, с които освобождаваше паството. Дори Моргана сведе глава — Вивиан я бе учила да проявява поне външно уважение към проявите на чуждата вяра, след като, както казваше тя, всяка религия се обръщаше към едни и същи Богове. Единствено Кевин не сведе глава и остана гордо изправен. На Моргана и се прииска да имаше смелостта да се изправи и тя до него, без да свежда дори глава. Защо Артур бе станал толкова ревностен християнин? Нима не бе дал тържествена клетва да уважава вярата на Авалон не по-малко от тази на свещениците? Нима щеше да дойде ден, когато тя или Кевин да трябва да му напомнят за този обет? Със сигурност това бяло и набожно олицетворение на ангел, с което сега го венчаваха, нямаше да им помогне. Трябваше да оженят Артур за момиче, отгледано на Авалон; нямаше да е първи случаи, когато заклета жрица се свързва в брак с крал. Идеята я разтърси и тя потисна внезапния образ изникнал в съзнанието й — Рейвън като Велика кралица… Е, тя поне щеше да има един от християнските добродетели — мълчанието… Моргана сведе още по-ниско глава и прехапа устни внезапно уплашена, че ще се разкиска на глас.