Щом произнесе тези думи, почувства, че са прозвучали неучтиво, но не знаеше какво друго би могла да каже. Вдигна очи и срещна погледа на Гауейн, който стоеше до Артур и я наблюдаваше намръщено. Християнството на Лот се дължеше единствено на необходимостта, но грубоватият Гауейн бе искрено набожен. Неодобрителният му поглед накара Моргана да се изправи гордо — тя имаше също толкова право да бъде тук, колкото и Гауейн. Весело би било да наблюдаваш как някои от дървените приятели на Артур губят приличните си обноски около белтейнските огньове! Като се има предвид, че Артур се бе заклел да уважава вярата на Авалон също толкова, колкото и християнската, и това можеше да се случи в неговия двор. Може би това бе причината и тя да е тук.
Гуенхвифар продължи:
— Надявам се, че ще станем приятелки, лейди. Помня как ти и лорд Ланселет ми показахте пътя, когато се бях изгубила в тези ужасни мъгли — до ден-днешен изтръпвам при мисълта за това страшно място — и тя вдигна очи към Ланселет, който стоеше зад Артур. Моргана, която с шестото си чувство усещаше промените в настроението наоколо, проследи погледа й и се зачуди защо Гуенхвифар се обръща към него; и веднага разбра, че тя просто не може да постъпи другояче. Сякаш невидими вериги я приковаваха към погледа на Ланселет… а той я гледаше, както гладно куче гледа кокал. След като стана така, че Моргана видя отново това крехко бяло-розово създание в присъствието на Ланселет, толкова по-добре, че Гуенхвифар щеше да бъде съпруга другиму. Усети, че Артур още държи ръката й и това също я притесни; но и тази връзка щеше да бъде прекъсната, щом той приемеше в леглото си Гуенхвифар. Гуенхвифар щеше да се превърне за Артур във въплъщение на Богинята и той нямаше вече да гледа Моргана по този начин, който толкова я измъчваше. Тя бе сестра на Артур, а не негова любима; беше майка не на неговия син, а на сина на Рогатия Бог, и нещата трябваше да останат така.
„Но аз също се отказах да прекъсна тази връзка. Вярно, след раждането на сина ми не бях добре пък и нямах желание да падна като зряла круша в леглото на Лот, затова се правех на самата непорочност пред него“. Тя продължи да гледа Ланселет с надеждата да отклони очите му от Гуенхвифар.
Той се усмихна, но без да я погледне. Гуенхвифар взе ръката на Моргана в своята и посегна с другата си ръка към Игрейн.
— Скоро вие ще ми бъдете истинска майка и истинска сестра — каза тя, — и защото нямам нито майка, нито сестра на този свят. Застанете при мен, майко и сестро, и нека брачният обет ни привърже една към друга.
Колкото и да настройваше сърцето си срещу чара на Гуенхвифар, Моргана почувства топлотата на непресторените й думи и отвърна на стискането на топлите й пръстчета. Игрейн се пресегна през Гуенхвифар, за да докосне ръката на Моргана, и Моргана каза:
— Нямах възможност да те поздравя, както е редно, майко — и за момент пусна ръката на Гуенхвифар, за да целуне Игрейн. В краткия миг, докато трите стояха прегърнати, Моргана помисли: „Наистина всички жени са сестри в името на Богинята“.
— Да вървим тогава — каза весело Мерлин. — Нека брачният договор бъде подписан пред свидетели, а след това ще започне празникът.
Моргана отбеляза, че епископът си остава със строгото си изражение, но и той добави с по-мек глас:
— Сега, когато възвисихме душите си, нека наистина се веселим така, както подобава на добри християни в такъв благословен ден.
Изправена до Гуенхвифар по време на брачната церемония, Моргана усети, че момичето трепери. Спомените я отнесоха отново в деня, когато преследваха Краля-елен. Но тогава тя поне бе донякъде екзалтирана и увлечена от ритуала, въпреки че не бе могла да избегне страха, който я караше да се притиска до старата жрица. Внезапно изпита прилив на съчувствие, поиска й се да даде някакви напътствия на Гуенхвифар, която бе отгледана в манастир и нямаше представа от древната мъдрост. Щеше й се да й каже някои от нещата, които се казваха на младите жрици. Тогава тя щеше да разбере как да остави потоците на слънцето, лятото и живота да текат през тялото й. Щеше наистина да стане въплъщение на Богинята за Артур и той за нея — Бог, така че бракът им да не бъде само празна форма, а истинска връзка на всички нива на съществуванието… За миг тя искрено затърси думи, с които да й го обясни, но после се сети, че Гуенхвифар е християнка и не би благодарила на Моргана за такъв урок. Тя въздъхна, съзнавайки, че не може да разговаря с нея.
Вдигна очи и този път срещна очите на Ланселет. За миг той задържа погледа й. В спомените й веднага изникна онзи ден на хълма Тор, когато насмалко не се свързаха като мъж и жена, като Бог и Богиня… и разбра, че и той мисли за същото. Но той бързо отклони погледа си и направи, също като свещеника, кръстен знак.