Артур каза, очевидно зле разположен:
— Какво говориш, сестро? Нима ще свириш като платен музикант за всички тези хора?
Кевин изглеждаше засегнат. И с право, помисли Моргана. Обзе я внезапен гняв. Тя стана от скамейката и каза:
— Чест е за мен да върша това, което е съгласен да стори най-добрият арфист на Авалон! С музиката служим единствено на Боговете!
Тя взе арфата и отново приседна. Беше по-голяма от нейната собствена и за миг пръстите й се залутаха по струните; след това налучка ключа и ръцете й се задвижиха по-уверено. Тя засвири и запя една северняшка песен, която бе чувала в двора на Лот. Внезапно се почувства благодарна на виното, което бе прочистило гърлото й. Чу собствения си глас сякаш отстрани, богат и сочен, звучен както преди. Беше дълбок и силен контраалт, поставен умело от бардовете на Авалон и тя отново изпита гордост. „Гуенхвифар може да е красавица, но аз умея да пея като бард“.
Да, дори Гуенхвифар дойде, когато тя свърши, и й каза:
— Гласът ти е прекрасен, сестро. На Авалон ли се научи да пееш така?
— Но да, мадам — за нас музиката е нещо свещено. Нима ти в твоя манастир не си учила да свириш на арфа?
Гуенхвифар се сви.
— Не, не подобава на една жена да издига гласа си към Бога…
Моргана се изкиска.
— Вие християните сте влюбени в това „не подобава“, особено когато става дума за жени — каза тя. — Ако музиката е нещо лошо, то тя би била такава и за мъжете. Ако пък е нещо добро, не трябва ли жените да се стараят да вършат колкото е възможно повече добри неща, за да изличат предполагаемия си изначален грях?
— Въпреки това не ми позволяваха — дори веднъж ме набиха, защото пипах една арфа — каза Гуенхвифар натъжено. — Но ти наистина ни омагьоса с гласа си и не мога да не мисля, че това е добра магия.
Кевин се намеси:
— Всички обитатели на Авалон се занимават с музика, но малко са надарените като лейди Моргана. Добрият глас е нещо вродено, а не придобито. Ако той е дар Божи, нередно би било да се пренебрегва, независимо от това дали е получен от мъж или жена. Не можем да считаме, че Бог е сбъркал, като е дарил с такъв глас една жена, тъй като Бог е непогрешим, тоест трябва да приемаме даровете му, когато ги срещнем.
— Не мога да водя теологически спорове с един друид — включи се в разговора Екториус, — но ако моя дъщеря имаше такъв дар, щях да го считам за изкушение — че ще я изкуши да се опита да заеме място, неподходящо за една жена. Никъде не се споменава, че Дева Мария, Божията майка, е пяла или танцувала…
Мерлин каза тихо:
— Но е казано, че когато Светият дух я осенил, тя извисила глас и запяла: „Бог възвеличи душата ми…“ — само че той поизнесе думите на гръцки — „Megalynei he psyche mou ton Kyrion“…
Само Екториус, Ланселет и епископът разбраха гръцките думи, но и Моргана ги бе чувала неведнъж. Епископът заяви твърдо:
— Но тя е пяла единствено в присъствието на Бога. Единствено за Мария Магдалена се казва, че е пяла и танцувала пред мъже, и то преди Спасителят да спечели душата й за Бога — тогава това е било част от порока й.
Игрейн каза малко предизвикателно:
— Но нали цар Давид е пял и свирил на арфа? Смятате ли, че би наказал някоя от жените или дъщерите си, ако тя е свирила на арфа?
Намеси се Моргана:
— Ако Мария от Магдала — зная историята — е свирила на арфа и е пяла, това не е пречило душата й да бъде спасена, пък и никъде не пише, че Христос й е наредил да седи и да мълчи! След като е изляла скъпоценен балсам на главата на Исус, а той не е разрешил на сподвижниците си да я упрекнат, може би се е насладил и на другите й дарове! Боговете дават на хората най-доброто, а не най-лошото!
Патрициус каза строго:
— Ако това е религията, разпространена в Британия, наистина имаме нужда от съборите, които нашата църква свиква!
Той се смръщи и Моргана, която вече бе съжалила за прибързаността си, сведе глава — не бе подходящо да предизвиква спор между Авалон и църквата точно на кралската сватба. Но защо мълчеше Артур? Изведнъж всички заговориха едновременно, а Кевин, взел отново арфата си, засвири някаква весела мелодия. Слугите се разшетаха и започнаха да носят нови деликатеси, макар че всички бяха вече сити и не можеха да хапнат нищо повече.
След време Кевин остави арфата и Моргана му сипа вино и му го предложи коленичила, както бе обичаят на Авалон. Той се усмихна и прие, като с жест й нареди да дойде и да седне до него.
— Благодаря ти, лейди Моргана.
— За мен е едновременно дълг и удоволствие да прислужвам на бард като теб, Първи Арфисте. Наскоро ли напусна Авалон? Добре ли е леля ми Вивиан?
— Да, добре е, но е много остаряла — каза той тихо. — Мисля също, че страда за теб. Добре би било да се върнеш.