Моргана отново почувства прилив на незабравено отчаяние. Отвърна поглед от Кевин.
— Не, не мога да се върна. Само те моля да ми кажеш новините от дома.
— Ако ти трябват повече новини от Авалон, наистина ще трябва да отидеш натам. Аз самият не съм бил там цяла година, защото обикалям цялото кралство, за да съобщя новините на господарката — Талиезин е вече много стар, за да бъде Пратеник на Боговете.
— Е, тогава ще има какво да й разправяш за тази сватба — каза Моргана.
— Ще й кажа, че си жива и здрава — отвърна Кевин, — защото тя те оплаква като умряла. Ясновидството вече я е напуснало. Ще й кажа и за нейния най-малък син, който сега е най-близък другар на Артур. Всъщност — устните му се разтегнаха в саркастична усмивка — като го гледам с Артур, ми напомня на онзи наивник, който облегнал глава на гърдите Христови…
Моргана не можа да се въздържи и се разсмя.
— Епископът сигурно би наредил да те бичуват за богохулство, какви ги говориш.
— Ами ето, Артур седи там като Исус сред апостолите и защитава християнството в своето кралство — каза Кевин. — Що се отнася до епископа, той е несведущ човек.
— Защото не обича музика ли? — Сега Моргана осъзна колко й е липсвал шеговития разговор, който можеше да води с хора от своя ранг и със същото образование. Моргоуз и нейните дами с техните клюки бяха толкова дребнави и безинтересни.
— Наистина бих нарекъл всеки, които няма ухо за хубавата музика, неграмотно магаре, което не говори, а реве — отвърна Кевин, — но не това имам предвид. Време ли е сега за сватба?
Моргана толкова отдавна не бе стъпвала на Авалон, че за миг не разбра какво иска да й каже Кевин. Той посочи към небето.
— Луната се изпразва, а това е лоша поличба за брак, сключен под нея. Талиезин ги предупреди. Само че епископът искаше сватбата на всяка цена да се състои малко след пълнолуние, та хората да можели да се разотидат на светло, а и защото денят съвпадал с празника на някой от техните светии, не му знам името! Мерлин говори и с Артур, за да го предупреди, че този брак няма да му донесе радост — не зная защо е убеден в това. Но нямаше начин бракът да се отмени почтено — подготовката бе много напреднала.
Моргана инстинктивно разбра какво е имал предвид старият друид — нали и тя видя как Гуенхвифар гледаше Ланселет. Дали не бе я осенило ясновидството в онзи далечен ден на Авалон, та се бе почувствала отблъсната от Гуенхвифар?
„През онзи ден тя завинаги ми отне Ланселет“, помисли Моргана. После си спомни за обета, който бе дала, да пази девствеността си за Богинята и се замисли. Дали щеше наистина да престъпи клетвата си заради него? Тя се засрами и наведе глава, изпитала за миг страх, че Кевин ще прочете мислите й.
Вивиан й бе казала, че една жрица има правото да подлага всичко на собствената си преценка. Да, верен бе инстинктът, който бе я накарал да пожелае Ланселет, независимо от дадения обет.
„Дори за Авалон щеше да е по-добре да бях се отдала тогава на Ланселет; тогава съпругата на Артур щеше да дойде при него с чисто сърце, защото Ланселет щеше да е свързан с мен с мистична връзка; и роденото от мен дете пак щеше да има в жилите си кръвта на древните крале на Авалон…“
Но за нея бяха направени други планове, и когато те рухнаха, тя напусна завинаги Авалон и даде живот на едно дете, което разруши надеждите й да роди дъщеря, за да я посвети на Богинята. След Гуидиън не можеше да роди друго дете… Ако само бе се доверила на собствения си инстинкт, на собствената преценка, Вивиан щеше може би да се ядоса, но пак щяха да намерят някоя подходяща за Артур…
„От желание да постъпя правилно, сгреших. Подчинявайки се на Вивиан, й помогнах да допринесе за нещастието и разрухата на този брак, защото сега зная, че ще се случи така…“
— Лейди Моргана, нещо те безпокои — каза меко Кевин, — мога ли да ти помогна?
Моргана поклати глава и отново преглътна сълзите си. Зачуди се дали той знае как я бяха дали на Артур за ритуала на възцаряването. Не би могла да понесе съчувствието му.
— Не, няма нищо, друиде. Може би просто споделям твоите опасения за бъдещето на един брак, сключен под намаляващата луна. Просто се безпокоя за брат си, нищо повече. Съжалявам и жената, с която се венча.
Още докато произнасяше тези думи, тя разбра, че наистина е така. Въпреки че се боеше от Гуенхвифар, а опасенията й бяха донякъде примесени и с омраза, тя наистина съчувстваше — за брака с нелюбим мъж, за любовта й към мъж, когото не можеше да има.
„Ако отнема Ланселет на Гуенхвифар, ще направя голяма услуга на брат си, а всъщност и на съпругата му. Ако й го отнема, тя ще го забрави“. На Авалон я бяха научили да осъзнава мотивите на собствените си постъпки, затова сега вътрешно се сви; не беше честна пред себе си. Ако отнемеше Ланселет на Гуенхвифар, то нямаше да е заради Артур, нито дори заради съдбата на кралството, а чисто и просто защото тя самата желаеше Ланселет.