— Скъпи приятелю, нямам нищо против, след като и жена ми не възразява. Да пази Бог да стана като тези мъже, които искат да държат жените си в клетка. Съпруг, който не е в състояние да запази любовта и верността на жена си, най — вероятно не ги заслужава.
Той се наведе напред и взе ръката на Гуенхвифар в своята.
— Това празненство много се проточи. Кога ще бъдат готови ездачите, Ланселет?
— Сигурно скоро — каза Ланселет, умишлено отклонявайки очи от Гуенхвифар. — Ще заповяда ли кралят да отида и проверя?
Моргана си каза: „Той се самоизмъчва, не може да гледа Гуенхвифар с Артур, но няма и сили да си тръгне“. На глас каза, уж на шега:
— Ланселет, младата двойка сигурно иска да остане насаме. Защо не ги оставим за малко сами? Ще дойда с теб, за да видим готови ли са ездачите.
Ланселет каза:
— Господарю… — и в мига, когато Гуенхвифар отвори уста да възрази, продължи — разреши ми да се оттегля.
Артур кимна в знак на съгласие, а Моргана взе ръката на Ланселет. Той се остави тя да го отведе, но все пак продължи да извръща назад глава, сякаш не можеше да откъсне очи от Гуенхвифар. Сърцето на Моргана се късаше — едновременно се измъчваше от неговото страдание, и чувстваше, че би го отвлякла накрай света, само да не й се налага да вижда повече погледа, с който той гледаше Гуенхвифар. Зад себе си тя дочу гласа на Артур:
— До вчера нямах представа колко красива е невестата, която ми е предопредели съдбата, — и отговора на Гуенхвифар:
— Не съдбата ни събра, господарю, а моят баща.
Вече се бяха отдалечили доста, та Моргана не можа да чуе какво отвърна Артур.
— Помня — поде Моргана, — преди години, на Авалон, ти ми казваше, че в кавалерията е разковничето за победа над саксонците — в кавалерията и в добре дисциплинираната по римски образец армия. Сигурно това имаш предвид да сториш с тези конници.
— Вярно, обучавах ги с такава цел. През ум не ми е минавало, че една жена може да помни нещо свързано с военна стратегия, братовчедке.
Моргана се разсмя.
— Но и аз, както и всяка друга жена на тези остров, живея под постоянен страх от саксонско нападение. Веднъж минах през едно село, през което преди мен бе минала банда саксонци. Бяха изнасилили всички жени — от петгодишните деца до деветдесетгодишни беззъби бабички. Всичко, което ни дава надежда да се отървем от тях веднъж завинаги, има значение за мен, може би дори повече отколкото за мъжете и войниците, които могат да се боят единствено от смъртта.
— Не съм мислил за това — отвърна сериозно Ланселет. — Войските на Утър Пендрагон също търсеха жени по време на походите си — всъщност и войските на Артур, но изнасилвания не се случват често. Забравих, Моргана, че си обучавана на Авалон да мислиш за неща, които нямат или почти нямат значение за повечето жени.
Той вдигна поглед и хвана здраво ръката й.
— Бях забравил звука на арфите от Авалон. Мислех, че мразя това място и че не искам да го видя никога вече. И все пак — понякога има дребни неща, които ме връщам там. Звукът на някоя арфа. Слънчевите лъчи, които се плъзгат по каменните кръгове. Уханието на ябълки и жуженето на пчелите. Плясъкът на рибите, които скачат във водата и крясъците на водните птици при залез-слънце…
— Помниш ли — попита тя много тихо, — онзи ден, когато се качихме заедно на Тор?
— Помня — после продължи с внезапна горчивина в гласа. — Бих искал да не беше обречена на Богинята тогава.
Тя каза тихичко:
— Същото исках и аз — винаги съм го искала.
Гласът й секна внезапно, а Ланселет я изгледа тревожно.
— Моргана, Моргана — братовчедке, никога не съм те виждал да плачеш!
— Нима и ти се боиш от женските сълзи като всички останали мъже?
Той поклати глава и я прегърна през раменете.
— Не е така — призна той все така тихо. — Сълзите ги карат да изглеждат по-раними, но и по-истински. Жени, които никога не плачат, ме плашат, защото мисля, че са по-силни от мен. Винаги малко се плаша от това, какво би направила такава жена. Винаги съм се боял от… Вивиан.
Моргана почувства, че той щеше да каже „майка ми“, но думата го стресна.
Сега вече вървяха под ниския таван на обора. Множеството завързани коне закриваха дневната светлина. Миришеше приятно на сено и слама. За миг Моргана видя някакви мъже, които трупаха сено и изправяха човешки фигури, направени от кожа. Други влизаха и излизаха, оседлаваха конете.
Някой забеляза Ланселет и извика:
— Дали кралят и съпругата му ще бъдат готови да ни видят скоро, сър? Не ни се иска да изведем навън конете и да ги държим дълго, преди да започнем, защото ще станат неспокойни.
— Скоро — извика Ланселет в отговор.