— Ето твоя кон, господарю Артур — поклони се той със замах, държейки юздите в едната си ръка, — а ето и братовчед ти. Лельо Моргоуз, вземи тази малка напаст и му отупай праха от панталонките — допълни той, оставяйки Гарет да се смъкне надолу така, че да падне в скута на Моргоуз. — Конят като нищо можеше да го премаже с копита!
Гарет не чу и дума от упреците на Моргоуз, защото бе отправил сините си очи, изпълнени с обожание, към Ланселет.
— Когато пораснеш — каза Артур с усмивка, тупвайки шеговито момчето, — ще те посветя в рицарство и ти ще тръгнеш да побеждаваш великани и зли рицари, и да спасяваш красивите дами от лапите им.
— О, не, господарю Артур — отвърна момчето, без да откъсва поглед от белия кон, на който Ланселет яздеше напред-назад пред трибуната. — Лорд Ланселет ще ме посвети в рицарство, и двамата ще тръгнем заедно да вършим подвизи.
Екториус се усмихна под мустак и отбеляза:
— Изглежда, че младият Ахил намери своя Патрокъл.
— Аз съм напълно засенчен — заяви добросърдечно Артур. — Дори новоизпечената ми съпруга не може да откъсне очи от Ланселет и го моли да я нарича по име, а ето, сега и Гарет настоява точно той да го посвети в рицарство! Ако Ланс не беше най-добрият ми приятел, щях да полудея от ревност.
Пелинор загледа ездача пред тях, после каза:
— Този проклет дракон все още се крие в едно езеро в моите земи и излиза от бреме на време да разкъсва селяните или техния добитък. Може би, ако имах такъв кон, който би устоял на подобна битка… Мисля си и аз да обуча боен кон и да подгоня отново дракона. Последния път едва си спасих кожата.
— Дракон ли, сър? — попита малкият Гарет. — А бълва ли огън?
— Не, момчето ми, само смърди отвратително и от корема му излиза звук, наподобяващ на лая на шейсет ловни кучета — отвърна Пелинор, а Екториус допълни:
— Драконите не бълват огън, дете. Тази легенда идва от това, че на времето са наричали кометите „дракони“, защото имат дълга огнена опашка. Е, може пък и някога да е имало истински огнедишащи дракони, но няма на земята жив човек, който да помни такова време.
Моргана не слушаше внимателно разговора, макар че се замисли за миг доколко ли са верни думите на Пелинор. Сигурно преувеличаваше, за да впечатли детето. Гледаше Ланселет, който демонстрираше различните ходове на коня.
Артур се обърна към Гуенхвифар:
— Никога не бих могъл да обяздя кон така — Ланселет го обучава да може да влиза с мен в бой. Преди два месеца този жребец беше див като драконите на Пелинор, а виж го сега!
— На мен още ми се струва див — каза Гуенхвифар, — но пък аз се страхувам и от най-кротките коне.
— Бойният кон не бива да е кротък като кон, който служи да се разхождат с него дамите — каза Артур. — У него трябва да има дух… Господи помилуй! — извика той и скочи на крака. Някакво бяло петно, може би птица — гъска или нещо подобно, внезапно бе изпърхала точно под носа на коня. В този момент Ланселет яздеше бавно и бдителността му бе намаляла. Когато конят се изправи на задни крака, цвилейки уплашено, той се стресна. Опита се да запази контрол върху него, но се плъзна и едва не попадна под копитата му. Макар и почти в безсъзнание, успя да се претърколи настрана в момент.
Гуенхвифар изпищя. Към нейния писък се присъединиха гласовете на Моргоуз и другите дами, докато Моргана, напълно забравила уж навехнатия глезен, скочи, хукна към Ланселет, и го измъкна изпод конските копита. Артур, който също се беше спуснал към коня, хвана юздата му и със сила издърпа коня по-далеч от мястото, където Ланселет се беше проснал в безсъзнание. Моргана беше коленичила до него и бързо опипваше слепоочието му, където вече се надигаше тъмен оток, а в прахта се стичаше кръв на тънка струйка.
— Мъртъв ли е? — викаше Гуенхвифар — мъртъв ли е?
— Не — сопна се Моргана, — донесете студена вода, а трябва да са останали и от ленените превръзки. Мисля, че си е счупил китката; подпрял се е на нея, за да не си счупи врата при падането! Що се отнася до удара по главата… — тя се наведе и постави ухо на гърдите му, вслушвайки се в равномерното им повдигане и спускаше. Взе съда със студена вода, който й подаваше дъщерята на крал Пелинор и попи кръвта от челото му с парче ленен плат. — Някой да хване тази гъска и да й извие врата, а после да напердаши добре гъсарчето. Лорд Ланселет можеше да се пребие, или пък конят на краля да пострада.