Дойде Гауейн и отведе коня обратно в конюшните. Разминалата се на косъм злополука все пак успя да помрачи тържествата и гостите един по един започнаха да се разотиват към своите павилиони и квартири, Моргана превърза главата и счупената китка на Ланселет, като милостиво намести счупената кост преди той да се размърда, защото после започна да стене от болка и да хваща несъзнателно китката с другата си ръка. Сетне Моргана се посъветва кратко с управителя на замъка, Кай, и го отпрати да й донесе някакви билки, за да приспи Ланселет. После нареди да го отнесат в леглото му. Тя остана при него, макар че той не я разпозна, само продължи да стене и да се оглежда около себе си с очи, които явно не можеха да фокусират.
По едно време загледа по-съсредоточено Моргана и промълви:
— Майко… — а нейното сърце се сви. След това Ланселет потъна в тежък, неспокоен сън, а когато се събуди, най-сетне я позна.
— Моргана? Братовчедке? Какво се е случило?
— Ти падна от коня.
— От коня ли? Какъв кон? — попита той объркано, а когато Моргана му разказа всичко, заяви убедено:
— Това е смешно. Аз не падам от коне — и отново заспа.
Моргана продължи да седи до леглото му и го остави да стиска ръката й. Чувстваше как сърцето й се къса. Още чувстваше белега от целувките му по устните си, гърдите я боляха от желание той отново да ги докосне. Но мигът бе преминал — и тя знаеше това добре. Дори да си спомнеше за случилото се между тях, той вече нямаше да я пожелае. Всъщност никога не бе я желал истински, а само като средство да притъпи болката копнежа по Гуенхвифар, от обичта към неговия крал и братовчед.
Смрачаваше се; далеч някъде в замъка се разнесоха звуци на арфа — свиреше Кевин. Носеха се смехове, песни, веселието беше в разгара си, внезапно вратата се отвори и самият Артур влезе с факла в ръка.
— Как е Ланселет, сестро?
— О, ще оживее. Главата му е корава и не се чупи лесно — отвърна тя шеговито, но сухо.
— Искахме ти да бъдеш сред свидетелите, когато невястата бъде положена на брачното легло, както беше и когато сключвахме брачния договор — каза Артур. — Но сигурно е по-добре той да не бъде оставян сам, а не бих оставил никой друг да се грижи за него, дори това да е Кай. Какъв късмет за него, че ти си тук. Ти нали си му осиновена сестра?
— Не — сопна се Моргана неочаквано гневно.
Артур приближи до леглото и взе отпуснатата ръка на Ланселет в своята. Раненият простена и се размърда, а после отвори очи и примигна.
— Артур?
— Тук съм, приятелю — отвърна Артур, а Моргана си помисли, че не е чувала мъж да говори с такава нежност в гласа.
— Добре ли е конят ти?
— Конят си е добре, проклет да е — отвърна Артур. — Ако ти бе загинал, за какво щеше да ми е някакъв кон? — Той почти плачеше.
— Как… как се случи това?
— Една проклета гъска изпърха точно пред коня. Гъсарчето се е скрило някъде. Отлично знае, че ако го хванат, ще го пребият почти до смърт!
— Не прави така — рече Ланселет. — То е просто едно нещастно простовато същество, и дори не е съвсем наред в главата. Не можеш да го виниш, че гъските са по-умни от него и една е успяла да се измъкне. Обещай, че няма да го наказваш, Гуидиън.
Моргана с учудване отбеляза, че той се обърна към Артур с едновремешното му име. Артур отново стисна ръката му и се наведе да го целуне, като внимаваше да не засегне раната на лицето му.
— Обещавам, Ланселет. Сега спи.
Ланселет стисна здраво ръката му.
— Едва не развалих първата ти брачна нощ, нали? — в гласа му прозвуча горчива ирония, която напомни на Моргана нейните собствени чувства.
— Наистина почти успя — жена ми плака толкова упорито за теб, че почнах да се чудя какво би сторила, ако аз си бях счупил главата — отвърна Артур със смях.
Моргана се намеси с внезапно ожесточение:
— Артур, ти може да си крал, но той наистина има нужда от спокойствие!
— Права си — Артур се изправи, — утре ще изпратя Мерлин да го прегледа. Но тази нощ той наистина не бива да остава сам…
— Ще остана с него — каза тя с гняв.
— Сигурна ли си, че…
— Върни се при Гуенхвифар! Невестата ти те чака!
Артур въздъхна потиснато. После каза:
— Изобщо не знам какво да говоря с нея, и какво да сторя.
„Но това е вече смешно! Да не би да очаква аз да му дам напътствия, или пък да поучавам булката?“ Моргана срещна погледа му и сведе очи. После каза много внимателно:
— Артур, нещата са много прости. Прави това, което ще ти каже Богинята.
Той доби вид на дете, което са ударили. Сетне каза прегракнало, изтръгвайки с мъка думите от себе си: