— Трябваше да се омъжиш за Кай, когато кралят ти предложи, лейди Моргана — заяви Илейн, след като изпълни задачата си и се върна, сядайки на пейката до Моргана. — В този замък той е единственият мъж под шестдесетгодишна възраст, пък и жена му няма да е обречена да спи сама през половината година.
— Вземи го ти ако искаш предложи любезно Моргана.
— И аз още се чудя, че ти му отказа — намеси се Гуенхвифар — явно този проблем я ядосваше отдавна. — Щеше да е съвсем подходящо — Кай, осиновеният брат на Артур толкова обичан от него, и ти — сестрата на Артур, и пълноправна херцогиня на Корнуол сега, когато лейди Игрейн вече не напуска манастира!
Друзила, дъщеря на един от по-незначителните източни крале, се изкиска:
— Но ако братът и сестрата на краля се свържат в брак, нима това не е кръвосмешение?
— Полусестра и осиновен брат, гъско такава — сопна се Илейн. — Но кажи ми, лейди Моргана, само белезите и това, че е сакат, ли те накараха да се откажеш? Кай със сигурност не е красавец, но би бил добър съпруг.
— Не можете да ме излъжете — отвърна Моргана, симулирайки добро настроение, каквото всъщност не изпитваше. Нима тези жени наистина не можеха да мислят за нещо друго, освен за женитби? — Съвсем не сте се загрижили за моето брачно щастие с Кай, просто ви се щеше да има сватба, за да наруши лятната скука. Но не бива да искате прекалено много. Нали сър Грифлет се ожени за Милиъс през пролетта, тази сватба би трябвало да ви стигне на първо време. — Тя изгледа Мелиъс, чиято рокля вече се опъваше на натежалото й тяло. — Догодина по това време ще си имате и бебе, около което да се въртите и да го глезите.
— Но на теб отдавна ти е време да се омъжиш, лейди Моргана — каза Алиенор от Галис. — Не би могла да се надяваш на по-добро предложение от това на осиновения брат на самия крал!
— Не бързам особено да се омъжа, пък и Кай не настоява на брак повече от мен.
Гуенхвифар се изсмя тихичко.
— Вярно е. Езикът му е почти толкова остър, колкото и твоя, пък и нравът му не е много миролюбив. Бъдещата му жена ще се нуждае от търпение, по-голямо от това на света Бриджид. Не като теб, Моргана, защото ти никога не преглъщаш отговор.
— Пък и ако се омъжи, ще трябва да преде за домакинството — намеси се Мелиъс. — А Моргана винаги гледа да се измъкне от преденето! — Вретеното й отново се завъртя и бавно заслиза към пода. Моргана сви рамене.
— Вярно е, че предпочитам да чепкам вълна, но сега вече вълната за чепкане свърши — каза тя, вдигайки вретеното си с нежелание.
— А при това си най-добрата предачка сред нас — каза Гуенхвифар. — Твоята нишка е равна и никога не се къса. Моите се късат само като ги погледнеш.
— Винаги съм била умела с ръцете. Може би преденето просто ми е омръзнало, защото майка ми ме научи, още когато бях съвсем малка — съгласи се Моргана започна да върти нишката между пръстите си без особен ентусиазъм.
Вярно — мразеше преденето и се измъкваше, винаги когато можеше… въртиш, прехвърляш нишката в пръстите си, тялото ти е неподвижно, движат се само пръстите, вретеното се движи спираловидно… слиза почти до пода, след това отново нагоре… Толкова е лесно да изпаднеш в транс. Жените клюкарстваха, обсъждаха обикновените ежедневни проблеми. Мелиъс и нейното сутрешно прилошаване, някаква жена, която пристигнала от двора на Лот и разправяла ужасни неща за неговото развратничене… „Бих могла да им кажа много за това, ако исках… дори племенницата на собствената му съпруга не можеше да се отърве от алчните му ръце; трябваше да упражня цялата сила на волята си и на острия си език, за да не го допусна в леглото си; все му е едно дали е девица или матрона, херцогиня или млекарка, стига да носи фуста…“ Нишката се върти, върти, вретеното слиза и се качва… Гуидиън сега трябва да е голямо момче, на три години. Вече сигурно играе с дървен меч и войници играчки — такива, каквито тя правеше на Гарет — а не с малки котенца и кокалчета за смукане. Изведнъж си припомни как телцето на Артур тежеше на скута й, когато тя самата бе малко момиче на Утър тук, в Керлиън. Какъв късмет, че Гуидиън не прилича на баща си — едно умалено издание на Артур в двора на Лот сигурно щеше да подхрани клюките. Рано или късно някой щеше да събере вретеното и хурката и да изпреде вярната нишка, която да го изведе до истината. Моргана тръсна гневно глава. Наистина беше много лесно да изпаднеш в транс, когато предеш. Но тя бе длъжна да даде своя дял. Тази зима трябваше да има достатъчно вълна за тъкане. Дамите приготвяха и покривка за пиршествата… Кай бе единственият мъж под шейсетте в замъка; но идваше и бардът Кевин — той донесе новини от Летните земи… Колко бавно слизаше вретеното към пода… Нишката се върти, върти се, сякаш пръстите й имат собствен живот, отделен от този на цялото й тяло… Дори в Авалон мразеше да преде… В Авалон, сред жриците, се стараеше да работи повече от полагаемото с боите за платове, за да избегне омразното предене, което освобождаваше мислите й да витаят, докато само пръстите й се движеха… Въртенето на нишката й напомняше на танца на спиралите около Тор, въртене постоянно въртене, също както земята се въртеше около слънцето на небето въпреки че простите хора мислеха, че е обратното… Нещата невинаги са такива, каквито изглеждат, може би всъщност чекръкът се въртеше около вретеното; нишката се гърчеше, въртеше се като змия… като дракон в небето… Ако беше мъж и можеше да потегли на поход с Керлиънския легион, нямаше да седи тук и да преде, преде, да върти нишката, да я върти… Но ето Керлиънският легион заобикаляше саксонците, а саксонците се опитваха да заобиколят тях, въртене в кръг, отново и отново, както червената кръв преминава през вените, червената кръв, която приижда, приижда… залива огнището…