Моргана чу собствения си писък едва след като той бе разцепил тишината в стаята. Тя изпусна вретеното си и то се изтърколи към огнището, попивайки кръвта, която се лееше алена, лееше се, пръскаше около огнището…
— Моргана! Сестро, да не си се убола на хурката?! Какво ти е?
— Кръв по огнището — заекна Моргана. — Виж, тук, тъкмо пред кралския престол, заклана като животно пред очите на краля…
Илейн я разтърси; замаяна, Моргана прекара ръка пред очите си. Нямаше никаква кръв, само следобедното слънце продължаваше бавно пътя си.
— Какво видя, сестро? — запита нежно Гуенхвифар.
„Майко, Богиньо! Случи се отново!“ Моргана се опита да успокои дишането си.
— Нищо, нищо… трябва да съм заспала за миг и да съм сънувала…
— Нищо ли не видя? — Кала, дебелата жена на иконома, се взря любопитно в Моргана. Моргана си спомни как последния път, преди повече от година, бе изпаднала в транс, докато предеше, и бе предсказала, че любимият кон на Кай си е счупил крака в конюшнята и ще трябва да бъде убит. Тя отвърна нетърпеливо:
— Не, нищо, просто сън — снощи сънувах, че ям гъска, а не съм яла гъска от Великден насам. Всеки сън ли трябва да има някакво значение?
— Ако ще пророкуваш, Моргана, — каза закачливо Илейн, — кажи ни нещо разумно, например кога ще се върнат мъжете, та да знаем за кога да подгреем виното, дали Мелиъс да прави повои за момче или за момиче, или пък кога кралицата ще забременее!
— Млъкни, зверче такова — изсъска Кала, защото очите на Гуенхвифар се бяха изпълнили със сълзи. Главата на Моргана се пръскаше от болка — такива бяха последиците от нежелания транс. Струваше й се, че пред очите й примигват светлинки — бледи, блестящи, светещи червейчета, които заплашваха да се разраснат и да заемат цялото й полезрение. Знаеше, че трябва да премълчи, но още докато тази мисъл прекосяваше съзнанието й, тя избухна:
— Омръзна ми тази изтъркана шега! Не съм селска врачка, да се занимавам с магии за забременяване, омайно биле, предсказания и заклинания! Аз съм жрица, а не вещица!
— Хайде, хайде — намеси се примирително Мелиъс. — Оставете Моргана на мира. Това слънце е напълно достатъчно да те накара да виждаш неща, които всъщност не са пред теб. Дори да е видяла кръв, заляла огнището, кой ви е казал, че някой полуумен слуга няма да преобърне недопеченото месо, та червеният сос да залее всичко наоколо? Ще пийнеш ли малко, лейди? — Тя отиде при ведрото с вода, натопи черпака и го подаде на Моргана, която отпи жадно. — Доколкото съм чувала, повечето пророчества не водят до нищо. Със същия успех можем да я попитаме кога най-сетне бащата на Илейн ще хване и убие този дракон, който все преследва.
Както можеше да се предположи, опитът й да отклони вниманието на жените подейства. Кала се пошегува:
— Ако изобщо съществува някакъв дракон. Може би той просто си търси извинение да отсъства от дома, когато му омръзне да се върти около огнището.
— Ако бях мъж и имах жената на Пелинор за съпруга — намеси се Алиенор, — сигурно щях да предпочитам компанията на някой дракон, за който не е сигурно, че съществува, пред дракона, който със сигурност мога да намеря в собственото си легло.
— Кажи ми, Илейн — подхвана Мелиъс, — има ли наистина дракон, или баща ти се занимава с преследването му, защото това е по-лесно, отколкото да се грижиш за кравите? Когато има война, мъжете не седят и не предат у дома, но когато всичко е спокойно, сигурно им омръзва да се въртят около кокошарника и пасищата.
— Бог да пази, никога не съм виждала дракона — отвърна Илейн. — Но нещо наистина краде крави от стадата ни, а веднъж видях голяма слузеста следа полето, и усетих ужасна смрад; наблизо лежеше полуизядена крава, покрита със същата отвратителна слуз. Това не би могло да бъде дело на вълк.