— Какво като изчезват крави — присмя се Кала. — Не мисля, че тези от народа на елфите са чак толкова добри християни, та да не се изкушат да откраднат някоя и друга крава, особено когато няма елени.
— И освен това, като говорим за крави, — намеси се твърдо Гуенхвифар, — мисля, че трябва да попитам Кай намира ли се някоя овца или яре за клане. Имаме нужда от месо. Ако мъжете се върнат довечера или утре, не можем да им предложим само овесена каша и хляб с масло! Пък и маслото започва да се разваля в тази горещина. Хайде, Моргана, ела с мен. Бих искала и аз да бъда ясновидка, та да разбера кога най-сетне ще завали! Всички останали да почистят скамейките от вълна и да приберат изпреденото. Илейн, отнеси бродерията ми в моите покои и внимавай да не се зацапа с нещо.
Като тръгнаха по коридора, тя запита полугласно:
— Наистина ли видя кръв, Моргана?
— Сънувала съм — продължи да упорства Моргана.
Гуенхвифар я изгледа проницателно, но тъй като между двете понякога се проявяваше искрена привързаност, реши да не я насилва повече.
— Ако все пак си видяла кръв, да даде Бог тя да е саксонска и да бъде пролята далеч от нашето огнище. Хайде, нека проверим какво месо има Кай в складовете си. Сега не е ловен сезон, пък и не ми се иска да пращам мъжете на лов, когато се върнат. — Тя се прозя. — Така ми се иска горещината да премине. Възможно е да има буря — тази сутрин млякото се пресече. Трябва да кажа на прислужничките да направят извара от това, което остана, а не да го хвърлят на свинете.
— Ти си отлична домакиня, Гуенхвифар — отбеляза сухо Моргана. — Никога не ми дошло на ум такова нещо, ако пресеченото мляко не ми е пред очите. Пък и призмата на изварата е толкова упорита. По-добре да се погрижим прасетата да са охранени.
— Те са вече достатъчно охранени, особено сега, когато жълъдите узряха — отвърна Гуенхвифар и отново хвърли поглед към небето. — Я виж, това не беше ли светкавица?
Моргана проследи погледа й и забеляза огнената следа по небето.
— Вярно. Мъжете ще се приберат мокри и премръзнали, трябва да приготвим греяно вино. — Тя говореше разсеяно, но изведнъж се стресна и Гуенхвифар примигна.
— Сега наистина вярвам, че можеш да пророкуваш — никакъв звук на копита не се чува, нито пък имаме вест от наблюдателницата — каза Гуенхвифар. — Ще наредя на Кай да осигури месо.
Тя продължи напред през двора на замъка, а Моргана остана, където си беше, притискайки с ръка болящата я глава.
„Това не е добре“. На Авалон тя беше научила да владее ясновидските си способности, да не допуска виденията да я връхлитат изневиделица, когато не е съсредоточена… Скоро наистина щеше да се превърне в селска вещица, от тези, които продават талисмани и предсказват момче ли ще се роди или момиче, или пък нови любими на селските моми. Щеше да стигне и дотам, измъчена от досадния живот, който водеше сред жените в замъка. Клюките толкова я отегчаваха, че се принуждаваше да преде, а преденето я докарваше до транс… „Нищо чудно някой ден да изпадна дотам, че да направя на Гуенхвифар тъй желаното заклинание, за да може да роди син на Артур… Безплодието е голямо проклятие за една кралица. През тези две години тя само веднъж прояви някакви признаци на бременност“.
Все пак в компанията на Гуенхвифар и Илейн Моргана се чувстваше сравнително добре; повечето от другите жени нямаха никаква друга мисъл в съзнанието си, освен какво ще приготвят за вечеря или достатъчно здрава ли е нишката, която предат. Гуенхвифар и Илейн бяха учили поне малко и понякога, когато трите седяха и си почиваха, Моргана се чувстваше почти така, както на времето сред жриците в Дома на девиците.
Бурята се разрази точно преди залез-слънце. Падна и град. Ледените зърна трополяха по каменната настилка в двора на замъка и отскачаха от плочите. Дъждът беше проливен. Когато от наблюдателницата съобщиха, че наближават конници, Моргана нито за миг не се усъмни, че това са Артур и останалите. Гуенхвифар нареди да запалят факли и да осветят двора. Скоро стените на Керлиън щяха да се пръснат от прииждащите коне и конници. След разговора си с Гуенхвифар, Кай беше решил да не колят яре, а овца, и сега прясното месо се печеше, а за мъжете имаше и топъл бульон. По-голямата част от легиона разседла и разпъна палатки във външния двор или направо на полето. Както подобава на военачалник, Артур първо провери как са се настанили войниците и конете, и едва тогава влезе във вътрешния двор, където го очакваше Гуенхвифар.