Под шлема имаше превръзка на главата и се облягаше леко на ръката на Ланселет. На тревожните въпроси на Гуенхвифар отвърна с пренебрежително махване:
— Беше по-скоро сбиване — мародери от племето на ютите се появили на брега. Нашите саксонци почти ги бяха разчистили, преди да пристигнем. Ха! На печено овнешко ли мирише? Това някаква магия ли е? Откъде знаехте, че ще се приберем?
— Моргана ни предупреди, че ще се върнете. Има и греяно вино — отвърна Гуенхвифар.
— Да, да, полезно е, като си гладен, да имаш сестра с пророческа дарба — каза Артур и се обърна към Моргана със закачлива усмивка, която още повече опъна раздразнените й нерви. Главата упорито я болеше. Артур я целуна, после отново се обърна към Гуенхвифар.
— Съпруже, ранен си, остави ме да се погрижа за теб…
— Не, не. Нали ти казвам, че ми няма нищо. Знаеш, че никога не губя много кръв — не и докато нося тази ножница. Но как прекара ти тези месеци, лейди? Мислех си…
Очите й бавно се изпълниха със сълзи.
— Пак съм сбъркала. О, господарю, този път бях толкова сигурна, толкова сигурна…
Той взе ръката й, опитвайки се да прикрие собственото си разочарование при вида на мъката, която изпитваше жена му.
— Хайде, хайде, трябва да помолим Моргана да ти направи заклинание — каза той, но в същия момент лицето му се скова от горчивина, защото видя как Мелиъс посреща съпруга си Грифлет с целувка, гордо изпъчила издутия си корем. — Не сме престарели все още, моя Гуенхвифар.
„Но не съм и много млада вече“, каза си Гуенхвифар. „Повечето жени, които познавам, освен Моргана и Илейн, които още не са омъжени, на двадесет години имат големи деца. Игрейн е родила Моргана на петнадесет години, а пък и Мелиъс е само на четиринадесет и половина!“ Опита се да запази спокойствие, да не показва колко е разстроена, но вината я гризеше отвътре. Каквито и други задължения да имаше една кралица, първото от тях беше да дари своя повелител със син, а тя не бе изпълнила дълга си, макар че се молеше за син, докато претриеше коленете си на църковния под.
— Как си, скъпа лейди? — Ланселет усмихнато се поклони пред нея, а тя протегна ръка за целувка, — връщам се у дома и те намирам по-прекрасна от всякога. Ти си единствената дама, чиято красота е неизменна. Почвам да си мисля, че Бог е наредил така — всички останали жени да остаряват, да напълняват и погрозняват, а ти да останеш вечно красива.
Тя му се усмихна и се почувства утешена. Може би пък беше по-добре, че не е бременна, та да не е погрозняла и напълняла… нали видя как той гледа Мелиъс, с леко презрителна усмивка. Помисли си, че не би понесла Ланселет да я види погрозняла. Дори Артур имаше раздърпан вид, сякаш през целия поход бе спал с една и съща смачкана туника и се бе увивал с хубавото си, но изтрито от много носене наметало в калта и дъжда. Ланселет обаче сякаш току-що се бе преоблякъл; наметалото и туниката му бяха изчеткани, сякаш се бе приготвил за Великденските празненства. Косата му бе подрязана и сресана, коженият му колан — излъскан, дори орловите пера на баретата му не бяха провиснали и мокри. Гуенхвифар си помисли, че той прилича повече на крал от самия Артур.
Докато прислужничките разнасяха блюда с месо и хляб, Артур привлече Гуенхвифар към себе си.
— Ела, Гуен, седни между Ланселет и мен, и нека си поговорим. Толкова време около себе си чувам само груби мъжки гласове. Толкова отдавна не съм усещал аромата на женска рокля. — Той прокара ръка по плитката й. — Ела и ти, Моргана, седни до мен. Уморен съм от походи. Ще ми се да се вслушам в дребните клюки, за малко да престана да кова бойни планове! — Артур захапа лакомо къшей хляб. — Толкова е хубаво да ядеш прясно изпечен хляб. Омръзна ми твърдият войнишки хляб и разваленото сушено месо!
Ланселет се бе обърнал с усмивка към Моргана.
— А как си ти, братовчедке? Предполагам, че още няма вест от Летните земи, нито пък от Авалон? Ако има нещо ново, сред нас има още един, който с нетърпение би изслушал новините ти — брат ми Балан пристигна с нас.
— Нямам новини от Авалон — отвърна Моргана и усети, че Гуенхвифар я наблюдава. Или може би наблюдаваше Ланселет? — Но не съм виждала Балан от години — може би той има по-скорошни новини от мен?
— Ето го тук — отвърна Ланселет и посочи с жест към събраните в залата мъже. Артур му нареди да вечеря тук като мой роднина, и мисля, че ще бъде мило от твоя страна, Моргана, ако му занесеш чаша вино от кралската маса. Като Всеки мъж и той ще се зарадва жена да го приветства с добре дошъл, дори да не е любима, а само братовчедка.