Моргана взе от масата една чаша — беше рог, стегнат в дърво — повика един прислужник и му нареди с жест да сипе в нея вино. После взе чашата в две ръце и тръгна към рицарите, заобикаляйки кралската маса. Погледите им й доставяха удоволствие, макар да знаеше, че след месеците, прекарани в поход, те биха гледали по същия начин всяка благовъзпитана, добре облечена жена — не можеше да възприема това като особен комплимент към красотата си. Поне Балан, който и бе братовчед и близък почти като брат, нямаше да й хвърля такива алчни погледи.
— Добре дошъл, братовчеде. Брат ти Ланселет ти праща вино от кралската трапеза.
— Отпий първо ти, лейди — отвърна Балан, но после примигна. — Ти ли си това, Моргана? Толкова си пораснала и си се разхубавила, че не можах да те позная веднага. Винаги си те представям в одеждите на Авалон. Но ти наистина приличаш на майка ми. Как е Дамата на езерото?
Моргана повдигна чашата към устните си — това беше обичайна дворцова учтивост, но сигурно произхождаше от времената, когато всичко, което кралят е поднасял на гостите си, е трябвало да бъде опитвано, тъй като отравянето на крале-съперници не е било нещо необичайно. После подаде рога на Балан. Той отпи голяма глътка и отново я загледа.
— Надявах се да чуя от теб нещо за Вивиан, братовчеде, не съм се връщала на острова от години — каза тя.
— Да, зная, че си била в двора на Лот — отвърна той. — С Моргоуз ли се скара? Чувам, че не се търпяла с нито една жена…
Моргана поклати глава.
— Не, по-скоро ми се искаше да бъде достатъчно далеч от леглото на Лот — а това никак не е лесно. Дори разстоянието между Оркни и Керлиън понякога ми се струва недостатъчно.
— Затова дойде в двора на Артур и стана придворна на неговата кралица — продължи Балан. — Предполагам, че е по-приличен двор от този на Моргоуз. Гуенхвифар държи момичетата строго и им намира добри съпрузи — виждам, че жената на Грифлет вече носи първото им дете. Нима още не е намерила съпруг за теб, братовчедке?
Моргана се насили да отговори весело:
— Да не ми правиш предложение, сър Балан?
Той се разсмя.
— Прекалено близки роднини сме, Моргана, иначе не бих се отказал. Но чувах клюки, че Артур те гласял за Кай. Това ми се стори подходящо, след като тъй или иначе си решила да се откажеш от Авалон.
— Кай искаше този брак също толкова малко, колкото и аз — отвърна рязко Моргана. — Пък и никога не съм казвала, че няма да се върна на Авалон. И това може да стане, но само ако Вивиан ме повика.
— Когато бях момче — започна Балан и за миг, вглеждайки се в тъмните му очи, Моргана видя приликата на този едър, груб мъж с Ланселет — мислех лоши неща за Повелителката — искам да кажа, за Вивиан. Мислех, че не ме обича като истинска майка. Но сега знам истината. Като жрица тя не би имала възможността да отгледа синовете си. Затова ме повери в ръцете на жена, чието единствено задължение беше отглеждането на децата й, и така се сдобих със заварения си брат Балин… Да, като момче изпитвах вина и за това, че обичах Балин повече от истинския си брат, Ланселет, който е моя плът и кръв. Но сега знам, че по сърце Балин е мой истински брат, а Ланселет, пред когото се прекланям като пред съвършен рицар, си остава за мен чужд. Не забравям и това — допълни сериозно Балан, — че поверявайки ме на лейди Присцила, Вивиан направи тъй, че отраснах в дом, където опознах единия Бог Христос. Струва ми се странно — ако бях отраснал на Авалон, сигурно щях да съм езичник като Ланселет…
Моргана се поусмихна.
— Е — каза тя, — не бих казала, че споделям благодарността ти, защото считам, че Вивиан е сбъркала, като е позволила на сина си да обърне гръб на нейния Богове. Въпреки това, самата Вивиан ми е казвала, че според нея всеки трябва да избере своята вяра и духовна опора — била тя нейната или друга. Ако по сърце бях истинска, ревностна християнка, тя несъмнено щеше да ме остави да живея съгласно вярата, която владее сърцето ми. Но въпреки че до единадесетата ми година ме е възпитавала Игрейн, която е искрена християнка, явно е било писано аз да виждам духа на нещата такъв, какъвто е пратен от Богинята-майка.
— По тези въпроси можеш да спориш с Балин — отвърна Балан. — Той е набожен и по-добър християнин от мен. Сигурно трябва да ти отвърна с думите на свещениците, че има само една вяра, на която хората могат да се опрат. Но ти си ми братовчедка, а и знам, че майка ми е добра жена, и съм уверен, че на Страшния съд Христос няма да забрави добротата й. Що се отнася до останалото, не съм свещеник и оставям богословските спорове на свещениците, които са учили за това. Много обичам Балин, но все си мисля, че щеше да е по-добре, ако бе станал свещеник, а не воин. Прекалено е чувствителен и добросъвестен.