Той хвърли поглед към кралската маса и запита:
— Кажи ми, братовчедке, ти знаеш по-добре — какво измъчва моя полубрат Ланселет толкова силно?
Моргана сведе глава и отвърна:
— Дори да знаех, Балан, това не е моя тайна, за да имам правото да я споделя.
— Права си, като ми казваш да не си пъхам носа в чуждите работи — каза Балан, — но ми е мъчно, като го виждам, че страда, а той несъмнено страда. Казах ти, че се сърдех на майка ни, че ме е отпратила толкова малък от дома, но по този начин се сдобих с любяща втора майка и брат на моята възраст, с когото израснахме рамо до рамо. Сдобих се с дом. Но мисля, че тя сбърка с Ланселет. Той никога не е имал дом — нито на Авалон, нито в двора на Бан от Бенуик, където са го приемали като още едно от пренебрегваните копелета на краля! Лошо стори Вивиан и ми се ще Артур да му даде съпруга, та и той най — сетне да има свой дом.
— Е — каза небрежно Моргана — ако кралят иска аз да се омъжа за Ланселет, нека само каже кога.
— Ти и Ланселет? Не сте ли прекалено близки роднини? — попита Балан, после се замисли за миг, — всъщност, мисля, че не сте. Вивиан и Игрейн са само полусестри, а между Горлоис и Бан от Бенуик няма каквато и да било роднинска връзка. Вярно, че някои църковници твърдят, че роднинството по осиновяване трябва да се възприема като кръвно при браковете… е, Моргана, с радост ще пия на сватбата ти, ако Артур те даде за съпруга на брат ми, та да се грижиш за него и да го обичаш така, както Вивиан не съумя! Тогава нито един от вас двамата няма да напуска двора му — ти ще си останеш любима придворна на кралицата, а Ланселет — най-близък приятел на краля. Надявам се това наистина да стане. — Очите му бяха изпълнени с братска загриженост. — И ти вече минаваш възрастта, на която Артур би могъл да те даде за съпруга някому.
„А защо Кралят трябва да ме дава, като че ли съм му кон или куче?“ Моргана се размисли, после сви рамене. Бе живяла толкова дълго на Авалон, че все забравяше как римляните бяха наложили своите закони в страната, а според тези закони жените бяха собственост на съпрузите си. Светът се бе променил и нямаше никакъв смисъл да се бунтуваш срещу това, което не може да бъде променено.
След това тя отново заобикаляше голямата кръгла маса, която бе сватбен подарък от Гуенхвифар за Артур. Голямата зала тук, в Керлиън, всъщност не беше достатъчно просторна. На едно място й се наложи да се прекатери през пейките, защото масата почти опираше стената. Момчетата от кухнята също едва се промъкваха около нея с чашите и блюдата.
— Няма ли го Кевин? — попита Артур. — Тогава Моргана ще пее за нас — арфите също ми липсваха, както и всичко, което съставлява живота на цивилизованите хора. Нищо чудно, че саксонците прекарват цялото си време във войни — като си спомня отвратителния вой на техните певци, явно нямат причини да се задържат дълго у дома!
Моргана помоли един от помощниците на Кай да донесе арфата й от нейните покои. Когато той се върна, отново трябваше да се катери по пейките. Залитна и само бързата реакция на Ланселет, който го задържа, спаси момчето и арфата от падане.
Артур се смръщи.
— Мило беше от страна на тъста ми да ми изпрати тази маса за пиршества — каза той, — но в Керлиън няма нито едно помещение, достатъчно широко за нея. Прогоним ли саксонците веднъж завинаги, мисля да построя замък със зала достатъчно голяма за масата!
— Значи никога няма да го построиш — намеси се Кай със смях. — Да кажеш „когато прогоним саксонците веднъж завинаги“ е все едно, че казваш „когато Исус слезе отново на земята“ или „когато адските огньове бъдат сковани от лед“, или пък „когато ябълковите дървета около Гластънбъри родят къпини“
— Или „когато крал Пелинор убие дракона“ — изкиска се Мелиъс.
Артур се усмихна.
— Не се шегувайте с дракона на Пелинор — каза той — защото чух, че пак са го видели, и кралят потеглил, за да го залови — дори прати да питат Мерлин дали знае някакви заклинания за залавяне на дракони!
— Да, да, видели са го — също като трол по хълмовете, когото слънчевата светлина е превърнала в камък, или колкото някой е виждал как камъните от кръглия храм танцуват нощем при пълнолуние — заяде се и Ланселет. — Има хора, които са способни да видят всичко, което пожелаят — едни виждат светци и чудеса, други пък — драконите от преданията за елфите. Но самият аз не съм срещал мъж или жена, които наистина да са видели дракон или пък фея.
Против волята си Моргана си припомни онзи ден на Авалон, когато бе тръгнала да търси билки и корени и се озова в този странен свят, където срещна феята. Спомни си как тя настояваше да осинови нероденото й дете… какво бе видяла тогава всъщност? Не бяха ли просто фантазиите на бременна жена?