Когато жените си вземаха любовници, трябваше много да внимават да не забременеят, да не родят дете, което би опозорило и тях самите, и техните съпрузи. Значи, ако тя бе действително безплодна, нямаше да се безпокои поне за това… Така щеше да е по-добре… В името Божие, как бе възможно тя, почтена жена и християнка, да мисли за такива неща? Само веднъж преди се бе отдала на такива мисли, и когато ги изповяда, отецът каза, че причина за тях е проточилата се болест на съпруга й, и че няма защо да изпитва вина. Само й препоръча да се моли за скорошното му оздравяване, да продължи да се грижи за него, и да не забравя, че на него сега му е най-тежко. Гуенхвифар знаеше, че съветът му е добър, разумен и човечен, но съзнаваше, че той не е разбрал напълно това, което ставаше с нея, че не е схванал колко грешна е тя всъщност, колко долни и порочни са мислите й. Нали ако бе разбрал каква е в действителност, би я упрекнал, би й наложил тежко покаяние — но тогава тя може би щеше да се чувства по-добре и по-свободна от грях…
„Ланселет никога не би ме упрекнал, че не мога да имам деца…“ Внезапно чу, че някой произнася името й. Вдигна объркано глава, имаше чувството, че всички са прочели мислите й.
— Не, стига толкова музика, господарю Мерлин — казваше Артур. — Виж, вече мръква, а и кралицата е заспала на стола си. Сигурно е преуморена от постоянните грижи за мен… Кай, заръчай на прислугата да сервира на всички, но аз ще вечерям в покоите си.
Гуенхвифар стана и отиде при Илейн, за да я помоли да заеме нейното място на домакиня в голямата зала; тя щеше да остане при краля. Кай тръгна да даде нарежданията си на прислугата, а Ланселет подаде ръка на Артур и му помогна да стигне накуцвайки, подпрян на тоягата, до покоите си. После му помогна да си легне, вещо и внимателно като обучена болногледачка.
— Ако има нужда от нещо през нощта, нареди да повикат мен, знаеш къде спя — каза той тихо на Гуенхвифар. — За мен е най-лесно да го повдигам и обръщам…
— О, не, не. Мисля, че вече няма да има нужда от теб, но все пак ти благодаря — отвърна тя.
Беше толкова висок, застанал много близо до нея. Постави нежно ръка на бузата й.
— Ако искаш, иди да спиш при придворните си дами, а аз ще остана тук и ще го наглеждам. Изглеждаш тъй, сякаш имаш нужда да се наспиш добре. Също като майка, която още кърми детето си и не може да се наспи истински, докато то не се научи също да проспива цялата нощ. Аз мога да се грижа за Артур — вече няма нужда да прекарваш цялата нощ до постелята му! Ще остана в съседната стая — оттам се чува всичко.
— Толкова си добър с мен — отвърна тя, — но бих предпочела да съм близо до него.
— Добре, но прати да ме повикат, ако има нужда. Не се опитвай да го вдигаш сама — каза Ланселет, — обещай ми, Гуенхвифар.
Колко прекрасно прозвуча името й от неговите устни, по-нежно, отколкото ако бе я нарекъл „лейди“, или „кралице“ както обикновено.
— Обещавам, приятелю мой.
Той се наведе и я целуна много нежно по челото, толкова леко, че тя почти не усети докосването на устните му.
— Изглеждаш преуморена. Лягай си вече и спи добре.
Ръката му се задържа за миг на бузата й, а когато я дръпна, тя почувства на същото място студ и болка — като че ли я беше заболял зъб. Отиде и легна до Артур.
Известно време мислеше, че той спи. Но изведнъж Артур проговори в мрака:
— Той винаги е бил верен приятел и на двама ни, нали, съпруго моя?
— Дори роден брат не би могъл да бъде толкова предан.
— Двамата с Кай израснахме като братя, и аз наистина го обичам много, но явно това, което казват, че кръвта вода не става, е вярно. Кръвното родство те кара да чувстваш близост, която не познавах, докато не срещнах собствените си роднини… — Артур се повъртя в леглото и въздъхна. — Гуенхвифар, искам да ти кажа нещо…
Артур продължи:
— Обещай ми да не се разплакваш пак, не бих могъл да го понеса. Кълна ти се, през ум не ми минава да те упреквам — но ето, женени сме от толкова години, а само два пъти през цялото това време сме могли изобщо да се надяваме, че ще ни се роди дете… Не, не, моля те, не плачи, остави ме да се изкажа — замоли той. — Възможно е вината да е моя. Спал съм и с други жени преди теб, като всеки мъж. Но въпреки че никога не съм крил кой съм, нито веднъж някоя от жените, с които съм споделял леглото или някой от техните роднини не ме е уведомявал, че ми се е родило незаконно дете. Може би моето семе не носи живот, та когато зачеваш, детето не може да се задържи живо в утробата ти…