На следната сутрин тялото на Присцила бе положено в земята. Вивиан присъстваше на погребението. Балин също се бе върнал и плачеше, изправен пред гроба. След като всичко приключи и останалите влязоха в къщата, за да пият ейл, Вивиан отиде при Балин и каза кротко:
— Не искаш ли да се прегърнем и да си простим взаимно, синко? Вярвай ми, скърбя също като теб. Присцила и аз бяхме приятелки през целия си живот — нима иначе бих й поверила да отгледа родния ми син? Нима не съм майка на не същия ти брат!
Вивиан протегна ръце, но лицето на Балин окаменя. Той й обърна гръб и си тръгна.
Гауан настояваше тя да остане поне още ден-два, но Вивиан поръча да доведат магаренцето й. Заяви, че се налага да се върне на Авалон, и разбра, че Гауан, въпреки искреното си гостоприемство, изпита облекчение. Нали ако някой кажеше на свещеника коя е тя всъщност, можеше да има неприятности на погребалната трапеза — а това бе нещо, което той би предпочел да избегне. Балан предложи:
— Да дойда ли с теб до Авалон, мадам? По пътя можеш да срещнеш всякакви хора, има и разбойници.
— Не — отвърна Вивиан. Подаде му ръка за сбогом и се усмихна. — Съвсем очевидно не нося злато със себе си, пък и хората, които ме придружават, са от Племената. Ако ни нападнат, винаги можем да се скрием из хълмовете. А и не мога вече да изкуша никой мъж. — Тя се разсмя и допълни — Пък и откак Ланселет странства нашир и надлъж, за да изтреби всички злодеи, скоро ще стане като в онази приказка от стари времена — как една петнадесетгодишна девица с кесия злато можела да прекоси страната от край до край, без никой да й причини зло. Остани тук, синко, и оплачи майка си, както е редно. Помири се и със заварения си брат. Не се карай с него заради мен, Балан.
В същия миг тръпки минаха по тялото й, защото й се счу звън на мечове и й се стори, че видя сина си с огромна, кървава рана.
— Какво ти стана, лейди? — попита Балан тихо.
— Няма ми нищо, синко. Но те моля да ми обещаеш, че няма да враждуваш с брат си Балин.
Балан кимна.
— Обещавам, майко. Ще му кажа, че ти самата си заръчала така, та да повярва, че не таиш лоши чувства към него.
— Богинята ми е свидетел, че е така — отвърна Вивиан. Все още лед сковаваше снагата й, макар че зимното слънце приличаше. — Дано тя те благослови, синко — теб и твоя брат, макар че той сигурно държи единствено на благословията на своя Бог. Ще приемеш ли благословията на Великата майка, Балан?
— Да — отвърна той и се наведе да целуне ръката на Вивиан. Сетне тя потегли, а той стоя дълго и я гледа как се отдалечава.
Яздейки към Авалон, Вивиан се опитваше да се убеди, че видението й се е дължало на преумора и на собствените й страхове. В края на краищата, Балан бе един най-близките приятели на Артур, сражаваше се редом с него, и в бушуващата война със саксонците не бе изключено и да бъде ранен. Но видяното не излизаше от ума й, преследваше я мисълта, че Балин и Балан ще се скарат заради нея, докато най-сетне успя да си наложи да изтрие лицето на Балан от съзнанието си. Зарече се да не извиква лицето му в мислите, докато не го види отново в плът и кръв.
Безпокояха я и мисли за Ланселет. Отдавна бе минал възрастта, на която един мъж създаваше семейство. Вивиан знаеше, че има мъже, които не проявяват интерес към жените и се сближават само с другарите си по оръжие, с хора от своя пол. Беше започнала да се чуди дали Ланселет не проявява такава склонност. Ланселет трябваше да извърви своя път — беше си го избрал сам. Тя самата бе дала съгласието си той да напусне Авалон. Може би демонстрираше голяма привързаност към кралицата, за да не го подиграват, че предпочита момчета?
Постара се да пропъди мислите за синовете си. Всъщност нито един от тях не бе толкова близко до сърцето й като Моргана. Моргана… къде ли бе тя? Отдавна се тревожеше за нея, но сега, след новините, които научи от Балан, се обезпокои сериозно за живота й. Още преди свечеряване трябваше да изпрати вестоносци от Авалон към Тинтагел, при Игрейн, и на север, към двора на Лот — може би Моргана бе отишла там, при детето си? Веднъж-дваж бе зървала малки Гуидиън в огледалото си, но не се интересуваше много от него, важното бе да знае, че е жив и здрав. Моргоуз, като всяка многодетна майка, беше мила с малките деца. С Гуидиън щяха да се заемат, като достигнеше възрастта, на която момчетата се даваха на отглеждане. Тогава той трябваше да дойде на Авалон…