Желязната дисциплина, на която бе обучена, й помогна да не мисли повече дори за Моргана, и да продължи пътя си към Авалон в настроение, подходящо за жрица, която току-що бе приела образа на Смъртта за най-добрата си приятелка — изпълваше я тъга, но не и отчаяние, защото смъртта бе само начало на нов живот.
Присцила бе християнка. Съгласно нейната вяра тя бе сега на небето при своя Бог. „Въпреки това тя отново ще се върне на този несъвършен свят, да търси божественото съвършенство — отново и отново… С Балан се разделихме като чужди… Но така трябва да бъде. Аз вече не съм майката и не би трябвало да тъгувам повече, отколкото на времето, когато престанах да бъда девица…“ И при все това сърцето й се бунтуваше.
Да, настъпил бе мигът, когато тя трябваше да предаде властта над Авалон в ръцете на по-млада жена. Друга трябваше да стане Повелителка на езерото, а тя щеше да бъде една от многото мъдри старици, готова да помогне със съвет, но лишена от божествената си сила. Отдавна съзнаваше, че ясновидските й способности се губят. Но не искаше да се откаже от властта, преди да е намерила тази, която би била достойна да я поеме от нея. Мислеше, че ще може да изчака Моргана да надживее обидата и да се върне на Авалон.
„Но ако нещо се е случило с Моргана… Пък дори да е жива и здрава, имам ли право аз самата да запазвам престола на повелителката, след като ясновидството ме е напуснало?“
Стигнаха до Езерото, но тя се чувстваше толкова мокра и премръзнала, че когато лодкарите се обърнаха към нея в очакване да призове мъглите, й беше трудно да си припомни заклинанието. „Наистина, време е, отдавна вече е време да се откажа от властта…“ Сетне думите на Силата се явиха в съзнанието и тя ги произнесе, но през по-голямата част от нощта не можа да заспи. Беше скована от страх.
Най-сетне наближи утрото и Вивиан излезе да погледне небето — луната намаляваше, времето не бе подходящо да гадае по огледалото. „Пък и каква полза да питам огледалото — сега или когато и да било — след като не мога вече да имам видения?“ Тя си наложи с желязна упоритост да не споменава нищо пред жриците, които й прислужваха. Но все пак по-късно този ден тя отиде при Мъдрите старици и ги попита:
— Има ли в Дома на девиците момиче, което е все още девствено и не е било нито в Свещената горичка, нито на Белтейнските огньове?
— Само малката дъщеря на Талиезин — отвърна една от стариците.
За миг Вивиан се почувства объркана — та нали Игрейн бе вече възрастна жена, отдавна омъжена, после овдовяла, майка на самодържеца, който властваше в Керлиън? Моргоуз също бе омъжена и имаше много синове. После се окопити и каза:
— Не знаех, че негова дъщеря живее в дома на девиците.
Помисли си, че имаше време, когато в Дома не влизаше нито едно момиче без нейното изрично съгласие. Лично тя проверяваше бъдещите жрици имат ли действително ясновидки дар, достойни ли са да изучават друидската премъдрост. Но през последните години бе занемарила това свое задължение.
— Кажете ми всичко за нея. Колко е голяма? Как се казва? Кога дойде при нас?
— Името й е Ниниан — отвърна старата жрица. — Майка й е Брануен — не помниш ли как Брануен разказваше, че е забременяла от Талиезин по време на Белтейн? Струва ми се, че беше много скоро, но малката трябва да е вече на единадесет или дванадесет години. Бяха я дали за отглеждане някъде на север, но преди пет-шест години се върна при нас. Тя е добро и покорно дете, а и напоследък тук не идват толкова девици, та да можем да пробираме. Няма вече такива като Рейвън или като осиновената ти дъщеря Моргана! А къде е тя сега, лейди? Би трябвало да се върне при нас!
Вивиан повтори:
— Наистина би трябвало да се върне при нас — и не посмя да признае, че няма представа къде би могла да бъде Моргана и дали изобщо е още жива. „С какво право задържам още властта на Повелителка на Авалон, след като не знам дори името на тази, която ще ме наследи, и нямам представа от момичетата, които живеят в Дома на девиците?“
Но ако Ниниан бе дъщеря на Талиезин и една от жриците на Авалон, тя би трябвало да има Дарбата. Дори да я нямаше, Вивиан би могла да предизвика у нея видения, след като бе още девствена.
Затова каза:
— Наредете да изпратят Ниниан при мен след три дни, преди зазоряване.