Както се бе надявала, успя да отклони вниманието на старата жена.
— Това е близо до някогашния ти дом, нали, лейди?
— Да. От хълма, на който се издига Камелот, като погледнеш през водната шир, отсреща се вижда островът, който е бащиното ми кралство. Още като дете веднъж ме заведоха до Камелот — продължи тя и си припомни как, като съвсем малко момиченце, още преди да отиде при монахините от Инис Уитрин, я заведоха да види руините на старото римско укрепление. От постройките бе останала само старата крепостна стена, от което свещеникът не пропусна да се възползва, за да изнесе кратка проповед за преходността на земната слава…
Тази нощ в съня си Гуенхвифар отново се озова в Камелот; но мъглите я заобикаляха отвсякъде, та островът изглеждаше потопен в море от облаци. Право срещу себе си тя виждаше хълма Тор на Инис Уитрин, увенчан с кръг от изправени камъни, въпреки че знаеше — каменният кръг бе разрушен от свещениците преди стотина години. Стори й се още, че вижда Моргана изправена на отсрещния хълм. Моргана се смееше, присмиваше й се, а главата й бе увенчана с корона от голи върбови клонки. Сетне Моргана се озова изведнъж до нея, в Камелот, и двете зареяха поглед над Летните земи, чак до Острова на свещениците, видяха някогашния дом на Гуенхвифар, където царуваше Леодегранс, видяха и Драконовия остров, забулен в мъгли. Сега Моргана бе облечена в странни одежди, а на главата си носеше двойна корона. Стоеше така, че Гуенхвифар не можеше да я види ясно, но знаеше, че тя е до нея. После се обърна и й каза: „Аз съм Моргана от народа на феите. Ще ти дам да властваш като велика кралица над всички тези земи, ако коленичиш пред мен и ми се поклониш“.
Гуенхвифар се стресна и се събуди. В ушите й още звучеше присмехулният кикот на Моргана. Но в стаята цареше тишина, нарушавана само от хъркането на прислужницата, която спеше на постеля на пода. Гуенхвифар направи кръстен знак и отново си легна. Тъкмо когато се унасяше, й се стори, че се взира в чистата вода на някакъв вир. Само че не съзря собственото си отражение, а отново бледото лице на Моргана. Главата й бе увенчана с върбови клонки, също както на куклите, които селяните все още правеха по жътва. Стори й се, че я вижда много отдалече Гуенхвифар отново се изправи и се прекръсти, и най-сетне потъна в сън.
Стори й се, че я събудиха почти веднага, след като бе заспала. Но нали тя самата настояваше да тръгнат още призори. Чуваше как дъждът плющи по покрива като навличаше роклята си на слабата светлина на лампата, но ако при този климат решиха да чакат да спре да вали, можеха да си останат тук цяла година. Повдигаше й се, беше отпусната, но сега поне знаеше причината за неразположението си. Тайничко попипа все още плоския си корем, сякаш да се убеди, че бременността й е истина. Не й се ядеше, но послушно преглътна няколко хапки хляб и студено месо… предстоеше им дълъг път. Вярно, не бе приятно да се пътува в дъжда, но той може би щеше да възпре и саксонците от разбойническите им набези.
Тъкмо нагласяше качулката на най-топлото си наметало, когато влезе игуменката. След като изказа благодарностите си за богатите дарове, които Гуенхвифар бе направила от свое име и от името на Игрейн, тя премина към същинския повод на прощалното си посещение.
— Кой владее сега Корнуол, лейди?
— Ами — не съм сигурна — Гуенхвифар се опита да си припомни. — Зная, че кралят дари Тинтагел на Игрейн на сватбата ни, за да има тя свой дом. Предполагам, че ще го наследи лейди Моргана, дъщерята на Игрейн от херцог Горлоис. Дори не зная кой е управител на замъка сега.
— Нито пък аз — отвърна игуменката. — Сигурно някой рицар, придворен на покойната лейди Игрейн. Затова и дойдох да поговорим, мадам. Замъкът Тинтагел е скъпа плячка. Трябва да бъде населяван, в противен случай и в тази част на страната ще избухнат сражения. Ако лейди Моргана е омъжена и дойде да живее тук, всичко, предполагам, ще се уреди — не я познавам лично, но нали е дъщеря на Игрейн. Предполагам, че е добра жена и ревностна християнка.
„Предполагаш погрешно“, отвърна на ум Гуенхвифар. В ушите й отново звънна присмехулният кикот, който бе чула в съня си. Но не възнамеряваше да злослови за сестрата на Артур пред една непозната.