Стори й се, че леденият вятър, който брулеше пустите мочурища, прониква в костите след време накара хората си да спрат, за да може да се прехвърли отново в носилката… движението на коня я разтърсваше цялата. Грифлет бе все така гневен. За миг й се стори, че ще забрави за рицарската си учтивост и ще я наругае, но той все пак издаде нужните заповеди и тя се сгуши с благодарност в носилката, доволна от бавния ритъм на движението им и от спуснатите пердета, които я избавяха от гледката на ужасяващото небе.
Преди смрачаване дъждът спря за малко. Появи се слънцето. Лъчите спуснаха косо над потискащата пустош.
— Тук ще разпънем палатките си — каза Грифлет. — Поне е открито и можем да виждаме отдалеч кой наближава. Утре би трябвало да стигнем стария римски път, и тогава ще можем да се движим по-бързо… — после сниши глас и каза на другите рицари нещо, което Гуенхвифар не дочу, но все пак се посви, защото знаеше, че той се дразни от бавното им придвижване. Но нали всекиму бе ясно, че бременна жена може да пометне, ако язди бързо на кон, а тя вече два пъти бе помятала — нима искаха да загуби сина на Артур и този път?
Тя спа зле в палатката. Земята убиваше на слабото й тяло, наметалото и завивките й бяха влажни, всички кости я боляха от непривично дългата езда.
Все пак след време успя да заспи, независимо от поройния дъжд, който се процеждаше и вътре в палатката. Събуди се от конски тропот. Наблизо някой се провикна — беше гласът на Грифлет:
— Кой идва? Спри на място!
— Ти ли си, Грифлет? Познах те по гласа — разнесе се отговорът от тъмнината. — Аз съм, Гауейн. Вас търся. Кралицата с вас ли е?
Гуенхвифар се уви с наметалото върху нощната си дреха и излезе от палатката.
— Ти ли си, братовчеде? Какво търсиш тук?
— Надявах се да те заваря още в манастира — отвърна Гауейн, докато се смъкваше от коня. Зад него в мрака Гуенхвифар забеляза други силуети — четирима или петима от свитата на Артур, но не можа да различи чертите им. — Щом вече си тук, мадам, предполагам, че кралица Игрейн не е между живите…
— Тя почина завчера — отвърна Гуенхвифар, а Гауейн въздъхна.
— Е, да бъде Божията Воля — рече той. — Но страната е във война, мадам — а щом вече сте стигнали дотук, явно трябва да продължите колкото е възможно по-бързо към Керлиън. Ако бяхте още в манастира, имах нареждания да съпроводя теб и тези от сестрите, които пожелаят, до Тинтагел. Трябваше да останете там, докато в страната отново се възцари мир.
— Сега поне ще си спестиш пътуването — отвърна раздразнително Гуенхвифар, но Гауейн поклати глава.
— Щом известието, което нося, е ненужно, пък и сестрите сигурно ще предпочетат закрилата на манастирските стени, ще трябва да продължа до Тинтагел, за да призова Всички Верни на Артур мъже под знамената. Саксонците са близо до бреговете ни с повече от сто кораба — фаровете изпратиха предупредителни сигнали. Легионът е в Керлиън и войските се събират. Щом получихме вестта в Лотиан, веднага побързах да се присъединя към Артур, а пък той ме прати в Тинтагел да съобщя и там, че сме във война. — Гауейн си пое дъх. — През последните десет дни станах по-голям вестоносец от самия Мерлин.
— Казах на кралицата — намеси се Грифлет, — че трябва да остане в Тинтагел, но сега е късно да се връщаме! Като си помисля за тези събиращи се войски… Гауейн, може би е по-добре да съпроводиш кралицата обратно към Тинтагел.
— Не — заяви отчетливо Гуенхвифар — сега съм убедена, че трябва да се прибера в Керлиън. Не се боя да продължа пътуването, накъдето трябва. — Сега, след като му предстоеше война, Артур щеше да се зарадва още повече на новината. Гауейн поклати нетърпеливо глава.
— Не мога да се движа бавно, за да съпровождам жена, освен ако тази жена не е Дамата на Езерото. Тя язди не по-бавно, от който и да било мъж. Ти не си добра ездачка мадам — не, не исках да те разгневя, никой не очаква от теб да яздиш като рицар, но аз не мога да се бавя…
— При това кралицата е бременна и трябва да пътува колкото е възможно по-бавно — намеси се също така нетърпеливо Грифлет. — Не можеш ли да накараш някой от по-бавните ездачи да я съпровожда, Гауейн, а аз да тръгна с теб към Тинтагел?
Гауейн се усмихна.
— Очевидно е, че не искаш да наблюдаваш събитията отстрани, Грифлет, но такава задача ти се е паднала. Никой не ти завижда — додаде той. — Можеш ли да ми намериш чаша вино и малко хляб? Ще продължа да яздя и през нощта, та призори да бъда в Тинтагел. Нося вест за Марк, военачалника на корнуолската войска да доведе своите рицари в Керлиън. Кой знае, може би сега ни предстои голямата битка, предсказана от Талиезин, когато всички ще загинем или ще прогоним саксонците веднъж завинаги от земите ни. Сега всеки боеспособен мъж е длъжен да се бие редом с Артур.