— Но ти трябва да ме изслушаш — и Мелеагрант я задърпа настоятелно за ръката. Тогава Грифлет се промуши между двамата и каза:
— Хей, приятелю, не говори така с кралицата, защото Артур ще поиска главата ти на поднос тази вечер! Уверен съм, че нашият господар и повелител ще ти даде заслуженото, а ако се сражаваш както трябва, сигурно ще те приеме и сред своите рицари! Но не бива да безпокоиш кралицата!
Мелеагрант се извърна към него. Сравнен с него, Грифлет, макар че беше висок и добре сложен млад мъж, приличаше на дете. Гигантът каза:
— Ти ли ще ми казваш как да разговарям със сестра си, дребен смешник такъв?
Грифлет сложи ръка на меча си и отвърна:
— Артур ми е възложил да съпровождам и охранявам кралицата, приятелю, и аз изпълнявам задачата си. Махни се от пътя ни, за да не те принудя да го сториш!
— Ти и кой още? — присмя се Мелеагрант. Усмивката изкриви грозно лицето му.
— Той и аз — намеси се Гахерис и бързо се изправи до Грифлет. Беше едър набит, също като брат си Гауейн. Стройният Грифлет бе два пъти по-слаб от него.
— А също и аз — разнесе се гласът на Ланселет от мрака зад тях. Той се изправи бързо до коня на Гуенхвифар и тя почувства, че ще се разплаче от облекчение. Никога досега не бе й се струвал толкова красив. Въпреки че и той бе слаб и строен, нещо в него накара Мелеагрант да се отдръпне.
— Притеснява ли те този човек, лейди Гуенхвифар?
Тя преглътна и кимна. Установи с ужас, че не може да каже нито дума. Мелеагрант отново се изпъчи:
— Ти пък кой си, човече?
— Внимавай — каза Гахерис — нима не познаваш лорд Ланселет?
— Аз съм капитан на конницата на Артур — отвърна Ланселет, с ленив, леко развеселен тон. — Защитник съм на кралицата. Имаш ли да ми кажеш нещо?
— Имам работа само със сестра си — започна Мелеагрант, но Гуенхвифар го прекъсна. Гласът й трепереше и беше неестествено висок.
— Не съм сестра на този човек! Той твърди, че е син на баща ми, защото майка му беше известно време една от любовниците на краля! Той не е син на баща ми, а долнопробен селяндур, чието място е на нивата, въпреки че баща ми бе достатъчно снизходителен да го допусне в дома си!
— Най-добре е да се махнеш от пътя ни — каза Ланселет и изгледа презрително Мелеагрант. Очевидно беше, че Мелеагрант знае кой е насреща му и няма никакво желание да влиза в спор с него. Той отстъпи, но измърмори:
— Един ден ще съжаляваш за това, Гуенхвифар. — Сетне освободи пътя и ги остави да минат, сподиряйки ги с мрачен поглед.
Ланселет бе облечен както обикновено, с безупречен вкус, в кървавочервена туника и наметало със същия цвят. Косата му бе грижливо подстригана и сресана, лицето му — гладко избръснато. Ръцете му изглеждаха бели и гладки като ръцете на Гуенхвифар, но тя знаеше, че са здрави и силни като стомана. Стори й се по-красив от всякога. Беше дошъл тъкмо навреме, за да я спаси от отвратителното пререкание с Мелеагрант. Гуенхвифар се усмихна — не можеше да се противи на чувството си — сякаш нещо в нея се преобърна.
„Не, нямам право да го гледам така сега, нали ми предстои да родя сина на Артур…“
Ланселет каза:
— Сигурно не искаш да минеш през тронната зала в раздърпаното пътно облекло, лейди… През по-голямата част от пътя ви е валяло. Разреши ми да преведа теб и прислужницата ти през страничната врата, та да отидеш направо в покоите си и да се освежиш. После ще отидеш при господаря Артур в тронната зала, когато си облякла сухи и топли дрехи. Цялата трепериш! Студено ли ти е, Гуенхвифар?
Той се ползваше от привилегията да я нарича по име, а не „кралице“, или „лейди“. Гуенхвифар никога не се бе вълнувала толкова, чувайки името си от неговата уста, както сега.
— Ти винаги си толкова загрижен за мен — отвърна тя и го остави да води коня Ланселет каза:
— Грифлет, върви при краля и му предай, че нашата господарка се е прибрала в покоите си. Ти също, Гахерис, сигурно умираш от нетърпение да видиш приятелите си. Аз ще съпроводя кралицата до стаите й.
Когато стигнаха входната врата, той помогна на Гуенхвифар да слезе от коня. Единственото, което тя чувстваше, бе докосването на ръцете му. Сведе очи, защото не смееше да срещне неговите.
— Тронната зала е пълна с рицари — каза Ланселет. — Голяма бъркотия е. Преди три дни откараха кръглата маса с три коли към Камелот. Кай също замина, за да се погрижи за поставянето й в новата зала. Сега пратиха вестоносец да повика обратно Кай, както и всички други, които могат да пристигнат от Летните земи…
Тя вдигна уплашено очи.