— Гуен, скъпа моя! — каза той. — Надявах се Гауейн да пристигне при теб навреме, та да останеш на сигурно място в Тинтагел…
— Да не би да съжаляваш, че съм се върнала при теб?
Той поклати глава.
— Не, разбира се, че не. Значи, пътищата все още са спокойни, а и вие сте имали късмет. Но завръщането ти сигурно означава, че майка ми…
— Тя почина преди два дни и беше погребана в двора на манастира — отвърна Гуенхвифар. — Потеглих веднага, за да ти съобщя за смъртта й. А ти сега ме упрекваш, че не съм си стояла на сигурно място в Тинтагел заради войната.
— Не те упреквам, скъпа съпруго — каза меко Артур. — Само се безпокоях за твоята сигурност. Но виждам, че сър Грифлет се е грижил добре за теб. Ела седни сред нас.
Той я поведе към една пейка и двамата седнаха един до друг. Нямаше ги и сребърните и глинени съдове — Гуенхвифар предположи, че и те са били изпратени в Камелот. Зачуди се къде ли е красивото червено блюдо, римска изработка, което бе сватбен подарък от мащехата й. Стените бяха съвсем голи, сякаш замъкът бе изоставен. Всички се хранеха от обикновени дървени блюда — такива, каквито продаваха по пазарите. Тя натопи парче хляб в гозбата и каза:
— Замъкът изглежда тъй, сякаш тук вече е имало битка! Реших, че ще е разумно всичко да бъде изпратено в Камелот преди ние да се пренесем там. Тогава започнаха да се носят и слуховете за пристанали саксонски кораби и настана голяма суматоха. Тук е и баща ти, любов моя — сигурно искаш го поздравиш.
Леодегранс седеше наблизо, но не сред най-близките рицари на Артур. Тя отиде да го целуне. Усети колко костеливи са раменете, които прегърна. В представите й баща й винаги беше едър мъж, висок и внушителен, а сега изведнъж й се стори стар и изтощен.
— Казах на господаря Артур, че не е трябвало да те пуска да пътуваш из страната в тези времена — каза той. — Е, сигурно Артур е преценил, че трябва да си до смъртния одър на майка му, но не би трябвало да забравя дълга си да щади своята съпруга. Нали Игрейн има неомъжена дъщеря, тя би трябвало да е при майка си в такъв момент. Къде е херцогинята на Корнуол, та не е отишла да навести болната.
— Не знам къде е Моргана — намеси се Артур. — Сестра ми е зряла жена и сама си е господар. Аз нямам право да й заповядвам къде да бъде и къде — не.
— Тъй, тъй, така става с всеки крал — продължи заядливо Леодегранс, — може да нарежда на всички, освен на жените от собственото си семейство. Алиенор е същата, а имам и три дъщери — нито една от тях не е дораснала да се омъжи, а си въобразяват, че могат да командват у дома! Ще ги видиш в Камелот, Гуенхвифар. Изпратих ги там на сигурно място. Най-голямата, Изота, може вече да ти бъде придворна дама, ако пожелаеш — нали ти е несъща сестра? Нали нямам синове, ще ми се да помолиш Артур да я омъжи за някой от приближените си рицари, когато поотрасне още.
Гуенхвифар поклати учудено глава — възможно ли бе Изота, нейната полусестра, да е достатъчно голяма, та да бъде в кралския двор? Но да, тя бе почти на седем години, когато Гуенхвифар се омъжи — сега сигурно беше голямо момиче — на дванадесет-тринадесет години. На толкова години бе Илейн, когато я доведе баща й. Сигурно, ако тя го помолеше, Артур би я омъжил за някой от по-видните рицари — може би за Гауейн? Или по-скоро за Гахерис, тъй като Гауейн щеше да бъде крал на Лотиан един ден. Гахерис също бе братовчед на краля. Тя каза на баща си:
— Сигурна съм, че Артур и аз ще намерим за нея подходящ съпруг.
— Ланселет е още неженен — предложи Леодегранс, — а също и херцог Марк от Корнуол. Несъмнено, по-подходящо за херцог Марк би било да встъпи в брак с лейди Моргана, та да владеят заедно Корнуол. Тогава дамата би имала някой, който да управлява замъка й и да защитава земите й. Доколкото знам, тя е близка на Езерната дама, но съм убеден, че херцог Марк би съумял да я опитоми.
Гуенхвифар се поусмихна при мисълта, че Моргана би могла да се омъжи покорно за някой кандидат, когото й предложат като подходящ за нея. Веднага след това обаче се ядоса. От къде на къде Моргана можеше да постъпва така, както пожелае? Тя не познаваше друга жена, която да налага собствената си воля — дори Игрейн, покойната майка на краля, е била омъжена съгласно волята на други хора. Редно би било Артур да упражни кралската си власт и да омъжи Моргана, както се полага, преди тя да посрами семейството! Съзнанието й услужливо потисна спомена за предложението на Артур да омъжи Моргана за Ланселет — тогава тя самата се бе противопоставила на брака им. „Каква егоистка съм — не го давам на друга, защото аз самата не мога да го имам!“ Но не, тя не бе имала нищо против да го види женен, стига само момичето да е добро и достойно за него! Леодегранс тъкмо питаше: