— Не, трябва да благодарим на теб, кралю, защото прозря какво можем да извършим, ако разполагаме с конница.
— Но някои от войниците все още не умеят да се бият на кон — каза Уриенс. — Що се отнася до мен, аз се справях добре и когато водех пеши войници…
— Това е отлично — отвърна добросърдечно Артур, — защото и без това нямаме достатъчно коне за цялата войска. Нямаме и достатъчно седла, стремена и конски брони, въпреки че наредих на всички майстори на снаряжение в страната да работят колкото е възможно по-бързо. Трудно ми беше да събера достатъчно пари, та да им платя. Хората сигурно ме смятат за алчен тиранин. — Той се позасмя, потупа Гуенхвифар по гърба и продължи — А през това време нямах достатъчно собствени пари, та да разреша на кралицата да си купи копринени конци за своята бродерия! Всичко отиде за покупка на нови коне, и за ковачи и седлари! — Изведнъж той стана сериозен, почти мрачен. — А сега наближава голямото изпитание — дали сме направили всичко необходимо, дали сме подготвени? Този път саксонците са толкова много, че могат да ни залеят като потоп, приятели. Ако не успеем да ги спрем, както сме наполовина по-малко от тях, скоро в тази страна ще има храна само за гарваните и вълците!
— В това се състои предимството на конницата — каза сериозно Ланселет. — Въоръжени конници могат да се справят с пет, десет, дори двадесет пъти по-голяма на брой войска от пешаци. Ще видим какво ни очаква, но ако предположенията ни са правилни, ще успеем да прогоним веднъж завинаги саксонците. Ако пък не успеем, поне ще загинем защитавайки родните си огнища, страната, която обичаме, нашите жени и деца.
— Да, тихо, Артур, — така ще бъде. Та към какво друго сме се стремили, откак пораснахме достатъчно, за да държим меч, Галахад?
Той се усмихна — усмивката, макар и рядък гост на лицето му, го караше да грейне. Гуенхвифар си каза с болка: „На мен никога не се усмихва така. Но може би, когато чуе какви новини имам за него…“
Ланселет отвърна на усмивката на Артур, после въздъхна:
— Получих вест от моя полубрат, Лайънел — най-големия син на крал Бан. Съобщава ни, че флотът му ще вдигне платна след три дни — всъщност не — прекъсна и започна да брои на пръсти. — Вече са потеглили, защото вестоносецът се беше забавил. Той разполага с четиридесет кораба и се надява да успее да подгони саксонците към скалните плитчини, или на юг, към крайбрежието на Корнуол, където изобщо няма да могат да акостират и да разтоварят войските си. Когато успее да пристане, той ще доведе и своите войски на уреченото място. Трябва да му пратя вестоносец, за да му съобщи къде ще го чакаме. — Ланселет отново посочи към импровизираната карта на каменния под.
На вратата на залата настъпи някакво раздвижване. Влезе висок, слаб мъж с посивели коси и се насочи с бърза и решителна крачка към тях, проправяйки си път през пейките и масите. Гуенхвифар бе видяла за последен път Лот от Лотиан преди битката при гората Селидон.
— Никога не съм предполагал, че ще видя тронната зала на крал Артур така оголяла — без Кръглата маса. Какво правиш, Артур, да не играеш на ашици с приятелите си?
— Кръглата маса е вече в Камелот, чичо — отвърна Артур и се изправи. — Изпратих там и всички останали мебели, както и женските принадлежности. Тук вече е военен лагер. На зазоряване последните останали жени заминават също за Камелот. Повечето вече заминаха заедно с децата.
Лот се поклони на Гуенхвифар и каза с мекия си глас:
— Тогава тронната зала на Артур наистина съвсем ще опустее. Но редно ли е жените и децата да тръгват на път в такова време, когато страната е във война?
— Саксонците още не са навлезли толкова навътре в страната — каза Артур. — Ако потеглят веднага, не са изложени на опасност. Трябва да наредя на петдесетина от рицарите ми да останат с тях и да охраняват Камелот. Знам, че няма да се зарадват особено на такава задача. Кралица Моргоуз поне е на сигурно място, Лот. Радвам се, че сестра ми е при нея.
— Моргана ли? — Лот поклати глава. — Тя не се е появявала в Лотиан от години. Виж ти, виж ти. Къде ли е отишла тогава? При кого ли е? Винаги съм си мислил, че у тази млада жена има нещо, което не може да бъде забелязано от пръв поглед. Но защо избра тъкмо Камелот, господарю Артур?
— Много лесно може да бъде отбраняван — отвърна Артур. — Петдесет души могат да държат крепостта до второ пришествие. Ако жените останеха в Керлиън, щеше да ми се наложи да се лиша поне от двеста души. Не зная защо баща ми е избрал Керлиън за своя столица — лично аз се надявах да се пренесем окончателно в Камелот още преди саксонците да се появят отново. Тогава щеше да им се наложи да прекосят цяла Британия, ако искат да се бият с нас, а ние щяхме да можем да избираме мястото на битката. Ако съумеехме да ги натикаме в блатата и езерата на Летните земи, където твърдата земя не е една и съща в две последователни години, калта и мочурът щяха да свършат същата работа, като лъка, стрелата и брадвата. Тогава дребните жители на Авалон щяха да ги довършат с помощта на стрелите, които имат от елфите.