— Те ще го сторят тъй или иначе — каза Ланселет. Беше коленичил, за да разгледа начертаната на каменните плочи карта, и сега се изправи. — От Авалон са пристигнали вече триста души, а казват, че ще дойдат още. Когато говорих с Мерлин, той ми каза, че са пратили конници към твоите земи, Уриенс, за да уведомят хората от Древните племена, които живеят из хълмовете, да се присъединят към нас. Тъй че имаме нашия легион, конниците, които умеят чудесно да сражават на равно и открито, всички с пълно снаряжение и въоръжени с копия. Един от тях може да се справи с дузина и повече саксонци. Сетне имаме многобройни пеши войски — стрелци и мечоносци. Тях можем да използваме в битките из хълмовете и долините. Сетне идват и хората от Племената — те се бият с пики и брадви, и от дребния народ на Древните — те пък повалят изневиделица врага със своите елфически стрели. Мисля, че с тези войски можем да се сразим с всички саксонци, населяващи Галия и цялото крайбрежие на континента!
— Точно това ще ни се наложи да сторим — каза Лот. — Бил съм се със саксонците още от времето на Амброзиус, както и Уриенс, но никога не сме се изправяли срещу армия като тази, която иде насреща ни.
— Откак положиха короната на главата ми, очаквам този ден — предсказа ми го Дамата от Езерото, когато ми даде меча Екскалибур. Сега и тя праща всички жители на Авалон да се сражават под флага на Великия дракон.
— Всички ще се бием рамо до рамо — потвърди Лот, но Гуенхвифар потръпна, и Артур каза загрижено — Скъпа, яздила си цял ден, а също и предния, а трябва да потеглиш отново на зазоряване. Да повикам ли придворните ти дами, за да те отведат в покоите ти? Тя поклати глава и закърши пръсти в скута си.
— Не, не съм уморена, Артур, но не ми се струва редно езичниците от Авалон, който е във властта на магьосници, да се сражават на страната на един християнски крал! Пък и ти събираш войските си под езически флаг…
Ланселет попита меко:
— Лейди, нима би предпочела хората от Авалон да седят със скръстени ръце и да гледат как саксонците опустошават родината им? Британия е и тяхна родина — те ще се сражават също като нас, за да спасим страната си от варварите. Що се отнася до Великия дракон, той символизира краля, на когото са се клели във вярност.
— Точно това не ми се нрави — настоя Гуенхвифар, опитвайки се да говори спокойно, и гласът й да не звучи като на малко момиченце, което се намесва в Работите на мъжете. „В края на краищата“, каза си тя, „Лот приема Моргоуз за свой пълноправен съветник, а и Вивиан винаги има мнение за държавните дела!“ — Не ми се нрави да се сражаваме за една кауза с народа на Авалон. Тази битка би трябвало да изправи едни срещу други цивилизованите люде, последователите на Рим, християните, срещу тези, които не признават нашия Бог. Народът на Древните е наш враг, също както саксонците, и тази страна няма да бъде наистина християнска, докато тези хора не бъдат изтребени или поне принудени да се оттеглят из хълмовете заедно със своите богове — демони! Не ми харесва и това, Артур, че настояваш да водиш войските си под флаг с езически символ! Трябва да вземеш пример от Уриенс и да се сражаваш под знака на Христовия кръст — тогава ще разберем кой е с нас и кой — не!
Ланселет я изгледа стреснато.
— Нима аз също съм враг за теб, Гуенхвифар?
Тя поклати глава.
— Ти си християнин, Ланселет.
— Но същата тази демонична Езерна дама, която ти обвиняваш в магьосничество, ми е майка — отвърна той, — а и аз самият съм израснал на Авалон. Народът на Древните е моят народ. Родният ми баща, който също е християнски крал, изпълни ритуала на венчаване с Богинята в името на земята си!
Той я изгледа мрачно, а гласът му беше гневен.
Артур положи ръка на дръжката на Екскалибур, който висеше на хълбока му в ножницата си, обагрена в кармин и злато. При вида на ръката му, положена върху магическите символи на ножницата, със змиите, увиващи се около китката, Гуенхвифар се извърна. Тя продължи:
— Нима се надяваш Бог да те дари с победа, ако не се отречеш от вълшебства и не се биеш под знака на кръста?
— Има нещо вярно в това, което казва кралицата — намеси се Уриенс с помирителен тон, — но все пак аз съм избрал орела за свой герб като спомен за предците си и почит към Рим.