Леодегранс се намеси:
— Предлагам ти знамето с кръста, ако го искаш господарю Артур. Носи го в името на своята кралица.
Артур поклати глава. Гуенхвифар разбра единствено по зачервените му скули, че е гневен.
— Клел съм се да водя войските си под кралското знаме на Пендрагон, и тъй ще бъде до смъртта ми. Аз не съм тиранин. Всеки, който пожелае, може да избере Христовия кръст за свой боен знак и да го постави на щита си, но Великият дракон символизира народите на цяла Британия — под него се обединяват християни, друиди, и Древния народ, и всички ще се сражават под знака му. Също тъй, както драконът е най-мощен сред зверовете, флагът на Пендрагон трябва да владее всички народи в страната ни! Не желая да чувам нито дума повече!
— Орлите на Уриенс и Великият Гарван на Лотиан ще се сражават редом с Дракона — поде Лот, надигайки се. — Гауейн не е ли тук, Артур? Бих искал да поговоря със сина си, а досега винаги съм го намирал някъде около теб!
— Той ми липсва също както и на теб, чичо — каза Артур. — Когато Гауейн не е до мен, сякаш ми липсва увереност, но се наложи да го пратя с вест до Тинтагел, защото никой не може да язди по-бързо от него.
— О, не си лишен от защита — каза кисело Лот. — Ланселет те следва като сянка. Явно е винаги готов да запълни мястото на липсващия.
Ланселет пламна, но отвърна спокойно:
— С всички е така, чичо. Ние, рицарите на Кръглата маса, си съперничим за честта да бъдем най-близо до своя крал, но когато Гауейн е тук, дори Кай, който е заварен брат на Артур, и аз, избраният защитник на кралицата, му отстъпваме място до трона.
Артур се обърна отново към Гуенхвифар и каза:
— Сега наистина трябва да се оттеглиш и да си починеш, кралице моя. Нашият съвет може да продължи до късно през нощта, а ти трябва да си готова за път рано сутринта.
Гуенхвифар стисна юмруци. „Този път, поне този път ми дай смелост да кажа това, което искам…“ После каза ясно:
— Не. Не, господарю, аз няма да потегля на зазоряване — нито към Камелот, нито към което и да било друго място на тази земя.
Бузите на Артур отново пламнаха от гняв.
— Как така, мадам? Не можем да се бавим — страната е във война. С радост бих ти разрешил да починеш ден-два, пред да тръгнеш, но сега сме длъжни да бързаме, ако искаме да знаем, че всички сте на сигурно място, преди саксонците са наближат. Казват ти, Гуенхвифар, конят ти и всичко необходимо за път ще бъдат готови рано сутринта. Ако не си в състояние да яздиш, можеш да пътуваш в носилка, или да те носят на пътнически стол, но във всеки случай ще заминеш.
— Не, няма да замина! — настоя тя ожесточено. — Ти не можеш да ме принудиш, освен ако не ме вържеш на коня!
— Да пази Бог някога да извърша такова нещо — каза Артур. — Но какво става с теб, лейди? — Явно беше разтревожен, но се опитваше да поддържа лек и дори весел тон на разговора. — Всички тези легиони, за които говорихме, се подчиняват на всяка моя дума, а сега нима ме очаква бунт в собствения ми дом, и то от страна на съпругата ми?
— Войниците ти се подчиняват — упорстваше отчаяно Гуенхвифар, — но те не могат да имат причини като тази, която ме кара да остана тук. Нямам нужда от свита — с мен трябва да останат само една прислужница и една бабувачка, господарю, но няма да ме накараш да отида по-далеч от брега на реката — не и преди да се роди нашият син!
„Ето на, казах го… пред всички тези мъже!“
Артур най-сетне разбра, но вместо да избухне в бурно ликуване, доби потиснат вид. Поклати глава, каза:
— Гуенхвифар… — и замълча.
— Бременна ли си, лейди? — засмя се Лот. — Честито тогава! Но не бива да се плашиш от пътуването. Моргоуз не слизаше от седлото всеки път, докато не станеше толкова огромна, че конят отказваше да я носи. А на теб още нищо не ти личи — никой не би могъл да предположи, че носиш дете. Бабувачките в моя край казват, че чистият въздух и движението са полезни за бременната жена. Когато заплодим моята любима кобила, продължавам да я яздя до шест седмици преди да се ожреби!
— Аз не съм кобила — отвърна хладно Гуенхвифар, — и два пъти съм помятала. Нима ще ме изложиш на опасността да преживея това отново, Артур?
— Но ти не можеш да останеш тук. Това място не може да бъде защитавано както трябва — каза объркано Артур. — На нас може да ни се наложи да заминем всеки момент! Помисли си, честно ли е да искаш от жените да останат с теб и да рискуват да бъдат заловени от саксонците? Сигурен съм, че няма да ти се случи нищо лошо, скъпа съпруго. Сред жените, които потеглиха миналата седмица за Камелот, имаше и няколко бременни! Не можеш да останеш тук без свита — разбери, това вече е лагер на въоръжени мъже, Гуен!