„Дано тогава Моргана си изпати заради ината си и за безбожния начин, по който държи да налага собствената си воля“, помисли Гуенхвифар. Сви от яд юмруци и не отвърна на друида. Беше свела очи, та той да не разбере колко е гневна. Знаеше, че Мерлин има добро мнение за нея и не й се щеше да го разваля. Той не забеляза нищо, защото в този момент Илейн му показваше новото знаме.
— Ето, почтени отче, така прекарваме затворничеството си.
— Върви бързо — усмихна се Мерлин. — Нали вашите свещеници казват, че дяволът намира работа на безделниците — но вие двете никога не бихте го допуснали да припари. Виждам, че работите усърдно като цял пчелен кошер. Вече се разпознават красивите образи.
— Докато шия, през цялото време се моля — поде предизвикателно Гуенхвифар, — моля се Артур и Христовият кръст да триумфират над саксонците и езическите им богове. Ще ме упрекнеш ли, че правя това, лорд Мерлин — ти, който накара Артур да поведе войските под езическо знаме?
Мерлин отвърна кротко:
— Молитвата никога не е напразна, Гуенхвифар. Нима мислиш, че ние не разбираме нищо от молитви? Когато трябваше да дадем меча Екскалибур на Артур, една жрица се усамоти в продължение на пет дни на пост и молитва, докато втъкаваше в ножницата заклинания и молитви за неговата сигурност. Ти сигурно си забелязала, че дори ако го ранят, той никога не губи много кръв.
— Бих искала да знам, че се намира под закрилата на Христа, а не на някакви вълшебства — разгорещи се Гуенхвифар, а старият човек се усмихна и каза:
— Бог е един — винаги и навсякъде. Всичко останало са просто начини, които незнаещите намират, за да дадат на Бог форма, която е разбираема за тях. Ето, например образа на вашата Света дева тук, лейди. Нищо не се случва на този свят без решението на Този, който ще ни дари победа или ще ни осъди да погинем. Драконът и Девата еднакво символизират молитвите, с които човекът се обръща към Висшата божествена сила.
— Но нима няма да се разгневиш, ако Драконовото знаме бъде свалено, а на негово място над легиона се развее знаме с образа на Светата дева? — попита презрително Гуенхвифар.
Той дойде близо до нея и протегна сбръчканата си ръка. Докосна леко фината коприна.
— Такова прекрасно нещо, изработено с толкова обич — нима бих могъл да го заклеймя? Но не забравяй, че има хора, които обичат знамето с Дракона също така, както ти обичаш Христовия кръст — нима искаш да ги лишиш от това, което е свято за тях? Обитателите на Авалон — друиди, жреци и жрици — знаят добре, че знамето е само символ, че символът е нищо в сравнение с действителността. Но хората от Древния народ не биха могли да разберат това — те имат нужда от своя дракон — за тях той символизира закрилата, която кралят им дава.
Гуенхвифар се замисли за дребните жители на Авалон и на отдалечените уелски и хълмове — те бяха дошли с бронзовите си бойни брадви, носеха дори и малко стрели, издялани от кремък. Телата им бяха целите грубовато нашарени в разни цветове. Тя отново потръпна от ужас, че този див, варварски народ ще се сражава редом с един християнски крал.
Мерлин видя потръпването й, но не разбра причината.
— Тук е влажно и студено — каза той. — Трябва да седиш по-дълго време на слънце. — Тогава разбра каква е всъщност работата. Прегърна младата жена, изправила се до него и каза меко — Не забравяй, дете — тази страна принадлежи на всички, които живеят в нея — независимо от това на кои богове се кланят. Ние отиваме на бой със саксонците не защото те отказват да почитат нашите богове, а защото горят и опустошават земите ни и ги искат за себе си. Сражаваме се, за да защитим мира по тези земи, лейди — от него имат нужда и християните, и езичниците. Затова всички се събират под флага на Артур. Нима искаш да го направиш тиранин, който заробва душите на поданиците си, принуждавайки ги да се кланят само на неговия Бог? Дори Цезарите не са се осмелявали да вършат такова нещо!
В отговор тя само потръпна отново. Талиезин каза, че трябва да си върви, но помоли Гуенхвифар да го уведоми, ако има нужда от него.
Илейн се обади:
— Бардът Кевин в замъка ли е, лорд Мерлин?
— Да, така мисля — как не се сетих! Ще му заръчам да дойде да ви посвири на арфата си, та да разнообрази затворничеството ви.
— С радост ще го приемем — отвърна Илейн, — но аз всъщност исках да попитам дали той или ти, господарю Мерлин, бихте ни заели една арфа?