Мерлин се поколеба, сетне каза:
— Кевин не дава арфата си никому — казва, че тя е ревнива любовница. — Той се усмихна. — Що се отнася до моята, тя е посветена на Боговете и никой, освен мен няма право да я докосва. Но лейди Моргана не взе арфата си, когато замина. Още е в стаята й. Да поръчам ли да ви я изпратят, Илейн? Ще можеш ли да свириш на нея?
— Не свиря много добре — отвърна Илейн, — но разбирам достатъчно от арфа, та да не я повредя. Това би ни разнообразявало, когато се уморим да бродираме.
— Свири ти — каза Гуенхвифар. — Винаги съм смятала, че не е прилично жена да свири на арфа.
— Нека да е неприлично — каза Илейн. — Ако продължава така, да не правя нищо по цял ден, сигурно ще полудея. Освен това, дори да ми хрумне да танцувам гола като Саломе, пред Ирод, няма кой да ме види!
Гуенхвифар се изкиска, но веднага доби възмутено изражение. Какво ли щеше да си помисли Мерлин? Старият човек се разсмя сърдечно:
— Ще пратя тук арфата на Моргана, лейди, та да можеш да се отдадеш на това неприлично забавление — макар че не разбирам какво неприлично може да има в музиката!
Тази нощ Гуенхвифар видя Артур в съня си. Той се бе изправил до нея, но изведнъж змиите около китките му оживяха и запълзяха по знамето, което тя бе бродирала — по него останаха следи от студена слуз. Знамето бе осквернено… Тя се събуди и веднага започна да се дави и повръща. През целия следващ ден не стана от леглото. Следобеда Артур дойде да я види и застана разтревожен до леглото й.
— Мисля, че този застоял живот не ти понася, лейди — каза той. — Ще ми се да беше отишла на сигурно място в Камелот! Получих вест от кралете на Долна Британия — подгонили са тридесет саксонски кораба, докато те се разбили в скалите. След десетина дни тръгваме на поход. — Артур прехапа устни. — Как ми се иска всичко да свърши и да се съберем живи и здрави в Камелот. Моли се на Бога, Гуен, да оцелеем и да се срещнем там. — Той седна на леглото до нея и тя взе ръката му. Докосна неволно с пръсти изрисуваната змия и плахо се отдръпна.
— Какво има, Гуен? — попита той, притискайки я в прегръдките си. — Горкото ми момиче, затворническият живот в тази стая те е поболял! Опасявах се, точно така ще стане.
Гуенхвифар се бореше със сълзите.
— Сънувах… присъни ми се… о, Артур — замоли се тя, изправяйки се в леглото и отмятайки завивките, — не мога да понеса мисълта, че ще допуснеш този ужасен дракон да оскверни всичко, както се случи в съня ми… Виж какъв подарък съм ти приготвила! — Тя тръгна боса към стана, дърпайки го да я последва. — Виж, почти е готово. След три дни щеше да е напълно завършено!
Той я прегърна и я притисна силно към себе си.
— Иска ми се това да нямаше за теб такова значение, Гуенхвифар. Съжалявам. Ще го нося в боя редом с Великия дракон, ако искаш. Но не мога да престъпя клетвата си.
— Бог ще те накаже, ако спазваш клетвата си пред един народ от езичници, вместо да се преклониш пред Него — изплака тя. — Ще ни накаже и двамата…
Артур се откъсна от ръцете й, вкопчени в него.
— Ти си зле, сигурно се чувстваш ужасно в това място, горкото ми момиче. Нищо чудно. Но уви, вече е късно да те пратя някъде другаде, дори ако ти се съгласеше да тръгнеш. По пътя към Камелот вече може да върлуват саксонци. Опитай се да се успокоиш, любов моя — продължи той и тръгна към вратата. Тя затича след него и отново го хвана за ръката.
— Нали не ми се сърдиш?
— Аз да ти се сърдя, и то сега, когато ти е зле и си така измъчена?! — Той се наведе и я целуна по челото. — Нека да не говорим повече за това, Гуенхвифар. А сега трябва да вървя, очаквам пратеник да пристигне всеки момент.
Артур я целуна още веднъж и си тръгна, а Гуенхвифар седна в стана и започна трескаво да везе знамето.
Късно на следващия ден при тях дойде Кевин. Подпираше изкривеното си тяло на бастун. Беше метнал торбата с арфата на едното си рамо, затова сянката му, която падна на вратата, имаше чудовищна гърбица. Гуенхвифар забеляза, че той сбръчка неприязнено нос, и изведнъж видя помещението през неговите очи — претъпкано с дреболии, които са необходими за ежедневието на четири жени, при това въздухът пак беше застоял. Той вдигна ръка в друидска благословия и Гуенхвифар се присви — можеше да приеме такъв жест от почтения старец Талиезин, но жестът на Кевин я изпълваше с ужас — сякаш щеше да омагьоса нея и бебето с езическите си вълшебства. Тя се прекръсти тайно, надявайки се, че той няма да забележи.
Илейн отиде и учтиво го приветства:
— Разреши ми да ти помогна да свалиш арфата, Първи арфисте.