— Любима, не мога да наруша клетвата си пред Господарката на Авалон нали тя ме въздигна на този трон…
— Господ те постави на трона — той и никой друг — отвърна сериозно Гуенхвифар. — Ах, Артур, изпълни молбата ми, ако ме обичаш, ако искаш Бог да ни прати друго дете! Нима не виждаш как ни наказва Той, как ни отне сина и го взе при себе си.
— Престани да говориш така — каза твърдо Артур. — Да вярваш, че Бог е сторил това, е налудничаво суеверие. Дойдох тук, за да ти кажа, че саксонците най-сетне са обединили силите си, и ние потегляме, за да ги пресрещнем при Маунт Бадон! Искаше ми се да си вече достатъчно добре, че да можеш да потеглиш за Камелот, но това явно още не може да стане…
— О, знам, че за теб съм само излишен товар — изплака тя с горчивина. — Никога не съм означавала за теб нищо повече. Защо ли не умрях заедно с бебето!
— Не, не говори така — заговори Артур с нежност. — Аз съм уверен, че добрият ми меч Екскалибур и верните ми рицари ще извоюват победа над саксонците. Трябва да се молиш за нас ден и нощ, моя Гуенхвифар. — Той стана и добави — Потегляме едва на зазоряване. Ще се опитам да дойда още веднъж при теб, за да се сбогуваме, преди да заминем. С мен ще дойдат и баща ти, и Гауейн, а може би и Ланселет — той ти праща поздрави, Гуенхвифар. Много се безпокоеше, докато ти беше зле. Ще можеш ли да разговаряш с тях, ако дойдат?
Тя сведе глава и отвърна с горчивина:
— Ще изпълня волята на моя крал и господар. Да, нека дойдат. Все пак се чудя за какво са ти моите молитви, след като дори не мога да те убедя да се откажеш от онова езическо знаме и да издигнеш Христовия кръст над войските си… Вярвам, че Бог чете в сърцето ти, че Бог няма да допусне ти да потеглиш в бой с вярата, че твой син някога ще владее Британия, защото ти самият още не си решил да въведеш Христовата вяра в тези земи…
Артур спря. Пусна ръката й и Гуенхвифар почувства как очите му я пронизват отгоре. Най-сетне той се наведе отново над нея и повдигна брадичката й с ръка, за да срещне очите й. После каза тихо:
— Скъпа моя съпруго, скъпа моя любов, кажи ми в Божието име, искрено ли си убедена в това?
Тя кимна, защото не намери сили да проговори, и съвсем по детски обърса носа си в ръкава на роклята.
— Казвам ти, мила моя съпруго, аз не вярвам, че Божиите пътища са такива. Не мисля, че има и толкова голямо значение точно под какво знаме ще се сражаваме. Но ако това означава толкова много за теб… — той спря и преглътна. — Гуенхвифар, не мога повече да те гледам как се измъчваш. Ако поведа войските си в боя под знамето на Христа и Дева Мария, ще престанеш ли да скърбиш, ще се молиш ли на Бога за мен с цялото си сърце?
Тя вдигна поглед. Цялото й лице се бе променило, сърцето й преливаше бурна радост. Нима той наистина бе готов да стори това за нея?
— О, Артур, молих се, толкова се молих…
— Тогава — поде Артур с въздишка, — аз ти се заклевам, Гуенхвифар, че отсега нататък ще нося в боя само извезаното от теб знаме с Христос и Дева Мария и никога моят легион няма да се сражава под друго знаме. Да бъде, амин.
Артур я целуна, но Гуенхвифар забеляза, че е много тъжен. Тя взе ръцете му в своите и ги целуна. Сега, за първи път, змиите по китките му й се сториха просто някакви избледнели образи, и тя си помисли колко глупава е била да мисли, че те биха могли да причинят зло на нероденото й дете.
Кралят повика оръженосеца си, който чакаше пред вратата на стаята, и му нареди да вземе внимателно знамето и да го издигне над лагера на войската.
— Защото — каза Артур, — утре потегляме на бой и всички трябва да видят как извезаното от моята дама знаме с кръста и Светата дева се вее над легиона на Артур.
Оръженосецът го загледа стреснато.
— Сър… господарю… ами знамето на Пендрагон?
Артур отвърна:
— Занеси го на моя иконом и кажи, че съм наредил да го прибере някъде. Потегляме под знака на Христовия кръст.
Оръженосецът се подчини, а Артур се усмихна на Гуенхвифар, но нямаше радост в усмивката му.
— Ще дойда при теб по залез-слънце, заедно с баща ти и другите наши близки. Ще вечеряме тук — аз ще наредя на прислугата да сервира за всички. Няма нужда да безпокоиш Илейн да обслужва толкова много хора. Ще те видя довечера, скъпа съпруго — и той си тръгна.
В крайна сметка вечерята за най-близките на краля беше сервирана в една от по-малките зали, защото спалнята на Гуенхвифар се оказа тясна. Гуенхвифар и Илейн си облякоха най-хубавите рокли, които им бяха останали тук, в Керлиън, и вплетоха панделки в косите си. Празничният дух на вечерта им се отрази възбуждащо след мрачното заточение през последните няколко седмици. Храната за пиршеството, макар че всъщност не се различаваше особено от това, което ядяха войниците, беше сервирана на дървени маси. Повечето от по-възрастните съветници на Артур бяха заминали за Камелот — сред тях бе и епископ Патрициус, но Мерлин Талиезин присъстваше сред поканените на вечеря. Тук бяха и крал Лот, и крал Уриенс от Уелс, херцог Марк от Корнуол, както и по-възрастният полубрат на Ланселет, Лайънел от Долна Британия — най-голям син и престолонаследник на крал Бан. Ланселет също бе тук. Той успя да намери удобен момент, да дойде при Гуенхвифар и да целуне ръката й. Очите му се взираха в нейните, изпълнени с отчаяна нежност.