— По-добре ли си вече, лейди? Безпокоях се за теб. — И той я целуна под прикритието на сенките в залата — само докосна нежно слепоочието й с устните си.
Крал Леодегранс се приближи, намръщен и мърморещ, за да я целуне по челото.
— Съжалявам, че беше толкова зле, мила, и скърбя с теб затова, че загуби детето, но Артур трябваше да те прати на носилка в Камелот. Аз поне точно това бих сторил с Алиенор, ако се опита да ми противоречи — изръмжа той. — А сега сама виждаш, че не спечели нищо, като се наложи да останеш!
— Не я упреквай — каза меко Талиезин. — Тя страда достатъчно, кралю. Ако Артур не я кори, нека баща й последва неговия пример.
Илейн тактично смени темата.
— Кой е този херцог Марк?
— Пада се братовчед на Горлоис Корнуолски, който загина, преди Утър да седне на престола — отвърна Ланселет. — Той помоли Артур, ако победим при Маунт Бадон, да му повери управлението на Корнуол, като му даде нашата братовчедка Моргана за жена.
— Кой, този старец ли? — попита стреснато Гуенхвифар.
— Не мисля, че ще е погрешно да омъжат Моргана за по-възрастен. Тя няма тази хубост, която би привлякла един по-млад мъж — каза Ланселет. — Но затова пък е умна и учена. Освен това херцог Марк всъщност не я иска за себе си, а за своя племенник Друстан, който е един от най-добрите рицари в Корнуол. Сега, в навечерието на битката, Артур го прие сред Рицарите на кръглата маса. Но ако Моргана не се появи в кралския двор, което е най-вероятно, Друстан сигурно ще вземе за съпруга дъщерята на стария бретонски крал Хоел… — той се позасмя — Дворцови клюки и кой за кого ще се ожени — наистина ли няма за какво друго да говорим?
— Ами тогава — набра смелост Илейн, — защо не поговорим за твоята бъдеща съпруга, сър Ланселет?
Той склони учтиво глава и каза:
— Ако баща ти ми предложи твоята ръка, лейди Илейн, не бих му отказал. Но по-вероятно е той да те омъжи за някой много по-заможен от мен. Затова и защото моята повелителка е вече омъжена — и той се поклони на Гуенхвифар, а тя отново съзря тъгата в очите му, — не бързам да се оженя.
Илейн се изчерви и сведе очи. Артур се намеси:
— Поканих Пелинор да се присъедини към нас, но той предпочете да остане в лагера при хората си, за да обсъдят реда, в който ще тръгнат на поход. Вижте — и той посочи към прозореца — огнените копия на Севера отново блестят на небето!
Ланселет попита:
— Кевин арфистът ще потегли ли с нас?
— Казах му да дойде, ако иска — отвърна Талиезин. — Но той каза, че би предпочел да не оскърбява взора на кралицата с присъствието си. Скарали ли сте се с него, Гуенхвифар?
Тя наведе поглед и каза:
— Казах му тежки думи, когато бях зле и имах силни болки. Ако го видиш, Велики друиде, би ли му казал, че с радост бих го помолила за прошка?
Сега, когато Артур стоеше до нея, а нейното знаме се вееше над лагера на войската, Гуенхвифар изпитваше обич и съчувствие към всекиго, дори към онзи бард.
— Мисля, той сам съзнава, че си говорила така поради мъката от преживяното страдание — каза меко Талиезин, а Гуенхвифар се зачуди какво ли му е казал по-младият друид.
В този миг вратата се отвори рязко и в залата нахлуха Лот и Гауейн.
— Какво е това, господарю Артур? — поиска да знае Лот. — Къде е знамето на Пендрагон, което сме се клели да следваме? Защо то не се вее вече над лагера на нашите войски? Сред войните от Древните племена е настанало голямо вълнение. Какво си сторил, кажи ми!
В светлината на факлите лицето на Артур бе много бледо.
— Само това, братовчеде — ние сме християнски народ и ще се сражаваме под знаме с образите на Христос и Дева Мария.
Лот се смръщи.
— Говори се, че стрелците от Авалон се канят да те напуснат, Артур. Издигни Христовото знаме, щом така говори съвестта ти, но вдигни редом с него и знамето на Великия дракон, знамето със змиите на познанието — в противен случай нашите хора ще се разпилеят и няма да ги крепи духът, който им помогна да преживеят целия този мрачен период на очакване. Нима сам ще отхвърлиш добрата им воля? Та нали пиктите са изтребили немалко саксонци с елфическите си стрели и разчитаме на тях да го сторят и сега! Умолявам те, не ги лишавай от знамето им, не се лишавай от тяхната вярност!