Артур се усмихна, но явно чувстваше неудобство.
— Също както онзи император, който видял в небето знака на Христовия кръст, и казал: „В името на кръста ще победим“, така и аз ви казвам, че с кръста ще извоюваме победата. Ти знаеш това предание, Уриенс, защото сам издигаш римския орел над своите легиони.
— Така е, кралю — отвърна Уриенс, — но разумно ли е да отхвърлиш помощта на Авалон? Та нали и ти, господарю Артур, носиш също като мен змиите около китките си в знак на вярност към една земя, по-древна от кръста!
— Тази земя ще стане друга, когато извоюваме победата — намеси се Гуенхвифар, — а не успеем ли, това не би имало значение!
Докато говореше, Лот се обърна към нея и я изгледа с омраза.
— Трябваше да предположа, че това е твое дело, кралице.
Гауейн закрачи неспокойно към прозореца и се вгледа надолу към лагера на войските.
— Виждам ги как се суетят около огньовете си — дребния народ от Авалон, а и твоите хора, кралю Уриенс. Артур, братовчеде — и той се отправи към краля, — аз, най-отдавнашният твой приятел и най-възрастният сред верните ти рицари, те моля — нека знамето на Пендрагон се вее на бойното поле, заради тези, които биха последвали единствено него.
Артур се поколеба, но срещна сияещия поглед на Гуенхвифар, усмихна й се и каза:
— Заклел съм се. Ако преживеем битката, нашият син ще управлява страна, обединена под знака на кръста. Няма да насилвам ничия съвест, но както е казано в Светото писание, „Аз и моят дом ще служим на Истинния Бог“.
Ланселет си пое дълбоко дъх и се отдръпна от Гуенхвифар.
— Кралю, повелителю мой, нека ти напомня, че аз съм Ланселет от Езерото и почитам Владетелката на Авалон. В нейно име, кралю, в името на тази, която е твоя приятелка и благодетелка, те моля за тази милост — разреши ми аз сам да нося знамето на Пендрагон в боя. Така ти няма да нарушиш обещанието си, а няма да станеш и клетвопрестъпник пред Авалон.
Артур отново се поколеба. Гуенхвифар поклати едва забележимо глава, а Ланселет хвърли поглед към Талиезин. Приемайки мълчанието за съгласие, Ланселет забърза навън, но се намеси Лот:
— Не, Артур, не може така! Достатъчно слухове се носят, че Ланселет не само ти е любимец, но си го избрал и за свой наследник! Ако той понесе знамето на Пендрагон, всички ще се убедят, че ти си го накарал да стори това. Страната ще се раздели на два лагера — хората от твоя, които ще се сражават под знака на кръста, и тези, които ще признаят Ланселет за свой водач под знака на Великия дракон.
Ланселет избухна, обръщайки се към Лот:
— Ти самият се сражаваш под свое знаме, както и Уриенс, Леодегранс, както и херцог Марк от Корнуол! Защо пък аз да не нося знамето на Авалон?
— Но знамето на Пендрагон е знаме на цяла Британия, обединена под знака на Великия дракон — настоя Лот, а Артур въздъхна и кимна:
— Всички трябва да се сражаваме, обединени от общо знаме, и това е знамето с Христовия кръст. Тежко ми е, че ми се налага да ти откажа, братовчеде — и Артур все ръката на Ланселет, — но такова нещо не мога да допусна.
Ланселет стоеше със здраво стиснати устни, очевидно полагайки усилия да не избухне отново. Сетне се запъти към прозореца. Зад себе си чу гласа на Лот:
— Чувах какво говорят моите северняци — казват, че това са копията на саксонците, срещу които ще се изправим, разправят, че са чули воплите на дивите лебеди, и че гарваните очакват всички ни…
Гуенхвифар продължаваше здраво да държи ръката на Артур в своята. Тя проговори тихо:
— В името на кръста ще победиш… — а Артур стисна пръстите й.
— Дори не само саксонците, а всички адски сили да бяха се съюзили срещу нас, скъпа моя, с верните си рицари не бих могъл да загубя битката. И най-вече с теб, Ланселет — каза Артур, и го дръпна към себе си. За миг Ланселет остана неподвижен, а на лицето му все още бе изписан гняв, но сетне проговори с дълбока въздишка:
— Тъй да бъде, Артур, кралю мой. Но… — той се поколеба, а Гуенхвифар, защото бе застанала много близо до него, почувства тръпката, която разтърси цялото му тяло. — Не зная какво ще се случи, когато узнаят за всичко това на Авалон, повелителю мой.
За миг в залата се възцари пълно мълчание, а светлините на Севера, огнените копия, хвърляха отблясъците си върху насъбралите се хора.
Тогава Илейн дръпна завесите с рязко движение, за да скрие знамението, и весело извика:
— Вечерята ви чака, почтени лордове! Щом трябва да потеглите призори, поне няма да ви изпратим без пиршество — постарахме се да приготвим най-доброто за вас!