— Нима племената не го напуснаха?
Кевин продължи гневно:
— Някои наистина искаха да го напуснат — всъщност части от войската на Древния народ от Уелските хълмове си тръгнаха веднага, след като бе издигнато знамето с кръста — крал Уриенс не успя да ги възпре. Що се отнася до останалите — разбираш ли, на всички ни бе ясно, че точно този път саксонците са ни поставили между чука и наковалнята. Трябваше или да последваме Артур и рицарите му в боя, или оттук нататък да живеем под саксонско владичество — защото бяхме изправени пред решителната битка, за която се споменаваше в предсказанията. Освен това Артур носеше Екскалибур — за хората, изповядващи старата вяра, той е свещен. Сякаш самата Богиня ни казваше, че страната ще пострада много по-тежко, ако допуснем саксонците да надделеят. Така че ние се сражавахме рамо до рамо, и Богинята дари на Артур победа.
Кевин предложи още вино на Моргана, но тя поклати глава и той пресуши шишето.
— Вивиан искаше да напусне Авалон, за да отиде при Артур и да го упрекне за клетвопрестъпничеството — поде отново Кевин, — но се разколеба. Не искаше да хвърля такива обвинения публично. Затова аз потеглих към Камелот, за да му припомня дадената дума. Ако не пожелае да се вслуша и в моите думи, Вивиан се закле, че ще отиде в Камелот на Петдесетница — Артур е обещал да изслушва всички молби и оплаквания на поданиците си на този ден и да раздава правосъдие. На Петдесетница Вивиан иска да се изправи пред него като обикновена молителка и да го обвини, че не е сдържал думата си, да му припомни какво очаква този, който престъпва дадената клетва.
Моргана отвърна:
— Дано Богинята не допусне Повелителката на езерото да се унижава.
— Ако решавах аз, също бих се обърнал към него с гняв, а не с кротки упреци, но изборът не е мой — каза Кевин. После протегна ръка и попита Моргана:
— Ще ми помогнеш ли да се изправя? Конят ми ще може да носи двама, ако пък не, ще ти купим кон, като стигнем до някой град. Бих искал да постъпя рицарски като самия Ланселет и да ти предложа да яздиш моя, но и той посочи осакатеното си тяло.
Моргана го подкрепи и почака да се изправи.
— Аз съм здрава и мога да вървя пеш — започна тя. — Ако ще купуваме нещо бих предпочела обувки и нож. Нямам в себе си пукната пара, но ще се разплатим, щом мога.
Кевин сви рамене.
— Като заклета жрица на Авалон ти си моя сестра — всичко, което притежавам, е и твое — такива са нашите закони. Между нас не може да става дума за плащане.
Моргана се изчерви от срам, че Кевин трябва да й припомня в какво се е клела „Наистина не съм била на този свят“. После каза:
— Нека ти помогна да яхнеш коня. Той ще стои ли неподвижен, докато го възсядаш?
Кевин се усмихна:
— Ако не бе обучен на това, нямаше да ми върши никаква работа, тъй като пътувам все сам. Да тръгваме — иска ми се утре да бъдем в Камелот.
В едно градче, сгушено сред хълмовете, намериха обущар, който закърпи обувките на Моргана. Купиха и една стара бронзова кама. Човекът, от който я купиха, каза, че след голямата битка такива неща не се търсят много. Кевин настоя да купи на Моргана и прилично наметало. Каза, че старото не става и за възглавница на седлото. Престоят в градчето ги забави, та когато потеглиха отново на път, вече бе завалял сняг и мракът се спусна рано.
— Трябваше да си останем в онзи град — каза Кевин. — Можех да посвиря и така да припечеля достатъчно за храна и постеля за двама ни. Ако бях сам, бих потърсил закрилата на някой крайпътен зид, и щях да спя, увит в наметалото си, но такава нощувка не е подходяща за една дама от Авалон.
— Какво те кара да мислиш, че аз не съм нощувала по този начин? — попита Моргана.
Кевин се разсмя.
— Всъщност изглеждаш така, сякаш напоследък често си нощувала край пътя. Но да оставим това — колкото и да пришпорваме коня, не бихме могли да стигнем тази нощ до Камелот, затова ще бъде най-добре да потърсим някакъв подслон.
След време различиха през плътната снежна пелена очертанията на някаква запустяла сграда. Дори дребничката Моргана не можа да влезе в нея изправена. Най-вероятно беше запустял краварник, но в него не бе имало животни толкова отдавна, че не се усещаше никаква миризма. Сламеният покрив бе почти напълно запазен. Спънаха коня и пропълзяха навътре. Кевин кимна на Моргана и тя простря старото, изпокъсано наметало на мръсния под. Двамата се увиха в своите наметала и легнаха един до друг. Но след малко, като чу, че зъбите на Моргана тракат от студ, Кевин каза, че трябва да легнат по-близо един до друг и да се завият с двете наметала едновременно, ако искат да се сгреят.