„Както всяка жена трябва за мен да е сестра, дъщеря и майка съгласно повелята на Богинята, тъй и всеки мъж трябва да е мой баща, син и любим… Баща ми напусна този свят толкова отдавна, че не го помня, откъснаха сина ми от мен още като кърмаче… но на този мъж ще дам всичко, както повелява Богинята…“ Моргана отново взе едната му ръка и целуна белезите по нея, а после я притисна към гърдите си под дрехата.
Той явно нямаше опит с жените, колкото и необичайно да бе това за възрастта му. „Та как би могло да бъде другояче“ каза си тя. Мина й през ума, че за първи път ляга с мъж, водена единствено от свободната си воля, и че той приема този дар така простичко, както му е предложен. Стори й се, че тази мисъл заличава някаква болка в съзнанието й. Странно, че това се случваше с мъж, когото почти не познаваше и към когото изпитваше просто добри чувства. Но той беше безкрайно мил и нежен с нея, независимо от своята неопитност, и Моргана почувства, че я залива вълна от обич, за която не можеше да намери думи.
— Чудно — проговори той най-сетне с тих глас. — Винаги съм те имал за мъдра и достойна жрица, но никога не ми е минавало през ум колко си красива.
— Аз, красива? — Моргана се разсмя сухо. Но дълбоко в себе си изпитваше благодарност, че в този момент е красива в неговите очи.
— Ще ми кажеш ли сега къде си била, Моргана? Не бих те разпитвал, но имам чувството, че нещо ти тежи на сърцето.
— И аз не знам точно — каза тя за свое учудване. Не бе предполагала, че ще проговори пред него. — Може би съм напуснала пределите на нашия свят. Опитвах се да достигна Авалон, но не можех — мисля, че пътят натам е затворен за мен. Попаднах — на едно друго място. И друг път ми се беше случвало да загубя пътя и да се озова там, в света на мечтите и вълшебствата, където времето тече и не тече, където всичко е музика… — тя замълча. Дали арфистът нямаше да реши, че е полудяла?
Той плъзна пръст по очертанието на веждите й. Беше студено, а те бяха отметнали завивките. Кевин я притегли към себе си и отново уви и двамата в намелата. После каза:
— Аз също се озовах веднъж там, и слушах тяхната музика… — гласът му сякаш идваше отдалеч. — Там, в онзи свят, не се чувствах уродлив, и жените не ми се присмиваха… Някой ден, ако преодолея страха си, че полудявам, мога отново да отида при тях. Те ми показаха скритите пътища и казаха, че съм винаги добре дошъл, защото съм музикант.
Отново се възцари продължително мълчание.
Изведнъж Моргана потрепери и хвърли поглед встрани.
— Най-добре ще е да ставаме. Ако нещастният ни кон не е умрял от студ, днес би трябвало да стигнем Камелот.
— Като ни видят, че пристигаме заедно — поде Кевин, — всички ще решат, че идваш от Авалон. Ти не си длъжна да даваш обяснения никому — като жрица не бива да подчиняваш никому повелите на собствената си съвест — нито на техните епископи, нито дори на самия Талиезин.
Моргана си помисли, колко хубаво би било да има някаква прилична рокля. Така щеше да пристигне в двора на Артур като същинска просякиня — но явно нямаше какво да се прави. Кевин я наблюдаваше, докато тя подреждаше косите си, сетне й подаде ръка, за да му помогне да се изправи и тя го стори съвсем непринудено. Забеляза, че той отново се е затворил зад защитните стени на гнева и недоверието. Въпреки това, докато се измъкваха през ниската вратичка, Кевин докосна ръката й и каза:
— Трябваше да ти благодаря, Моргана…
Тя се усмихна.
— О, аз ти дължа благодарност, приятелю мой — нима не разбра? За миг обезобразените му пръсти стиснаха по-здраво ръката й… и тогава й се стори, че я изгаря огън. Видя изкривеното му от болка лице сред високо лумнали пламъци, с уста, разтворена от мъчителен вопъл, и навсякъде около него се издигаха огнените езици… Моргана се стресна и дръпна рязко ръката си на лицето й се изписа ужас.
— Моргана! — възкликна Кевин. — Какво ти е?
— Нищо, нищо — кракът ми трябва да е изтръпнал… — излъга тя, но не се облегна на протегнатата му ръка. „Смърт! Смърт на кладата! Какво можеше да означава това? На такава смърт не осъждаха дори най-долните предатели… но може би бе видяла само това, което се бе случило с него в детството му?“ Колкото и кратко да бе видението, то я разтърси, сякаш сама бе произнесла смъртната му присъда.