— Това не се отнася до всички, скъпа моя. Талиезин ми е разказвал, че всеки друид, с изключение на най-висшестоящите има право да си вземе жена. Най-често това и правят — отвърна Артур. — Възможно е Кевин да си е взел жена, а може просто да пътуват заедно. Прати някоя от твоите придворни да предупреди Талиезин за неговото пристигане, и нека друга отиде до кухните — тази вечер ще можем да послушаме музика, та е редно да си направим пиршество. Хайде да слезем и да го посрещнем — арфист като Кевин заслужава самият крал да го приветства с „добре дошъл“.
Докато стигнат вратите на крепостта, те вече бяха широко отворени, и Кай бе слязъл също, за да посрещне лично големия арфист в Камелот. Кевин се поклони пред краля, но очите на Гуенхвифар не се откъсваха от слабичката, дрипава фигура зад гърба му.
Моргана излезе напред, поклони се и каза:
— Ето ме отново в твоя двор, братко.
Артур отиде при нея и я прегърна.
— Добре дошла отново сред нас, сестро — много време измина, откак се видяхме за последен път — каза той и я задържа в прегръдките си. — Сега, когато и майка ни не е вече сред нас, не бива да се делим. Не ме напускай пак, сестро.
— През ум не ми минава — отговори Моргана.
Сега дойде и Гуенхвифар и също я прегърна. Почувства колко слабо, дори костеливо бе тялото й, когато я притисна към себе си. После каза:
— Изглежда, че отдавна си на път, сестро.
— Така е, идвам много отдалече — кимна Моргана. Докато влизаха в замъка, двете се държаха за ръка.
— Но къде беше? Мислех, че няма да те видя вече — толкова отдавна ни напуска — поде Гуенхвифар.
— Понякога и аз мислех същото — отвърна Моргана. Но снаха й забеляза, че все пак не каза къде е била.
— Всички твои вещи, които останаха при нас след заминаването ти — арфата, роклите и всичко останало — са в Керлиън. Утре ще пратя най-бързия вестоносец дотам, за да ти ги донесе — говореше Гуенхвифар, докато я въвеждаше в помещенията, където спяха придворните дами. — А дотогава, ако искаш, ще ти заема една от моите рокли. Явно наистина идваш от много далеч, сестро. Видът ти е такъв, като че ли си спала в краварник. Да не би да са те обрали разбойници, та не носиш нищо със себе си?
— Действително не ми провървя по пътя — отвърна Моргана. — Ако ми изпратиш една прислужница, за да ми помогне да се изкъпя и да се преоблека в чисти дрехи, ще те благославям. Но ще трябва да ми дадеш също и гребен, и игли да прибера косите си, и долна риза.
— Роклята ми ще е много дълга за теб — каза Гуенхвифар, — ще се наложи да я скъсиш набързо, докато донесат твоите дрехи. С удоволствие ще ти дам и воали, гребени и долни ризи, а ще ти трябват и обувки — тези, с които си сега, изглеждат тъй, сякаш си вървяла с тях пеш до Лотиан и обратно! — Тя повика една от придворните и нареди: — Донеси тук червената ми рокля, също и воала към нея, една долна риза и чифт домашни обувки. Подбери всичко, което е необходимо, за да може сестрата на краля да се облече, както подобава на сана й. Кажи също да донесат тук вода за баня и повикай една жена, за да й прислужва, докато се къпе. — Гуенхвифар изгледа с отвращение дрехата, която Моргана тъкмо бе свалила от себе си, и допълни: — Ако това нещо не може да се почисти и проветри добре, го дай на някоя от млекарките!
Когато Моргана се появи на кралската трапеза, беше облечена в рокля — тя й отиваше, защото придаваше цвят на мургавото й лице. Молеха я да попее, но тя отказа. Заяви, че след като Кевин е сред тях, никой не би предпочел чирикането на червеношийката пред трелите на славея.
На следния ден Кевин помоли Артур да го приеме насаме. Затвориха се с Талиезин в кралските покои в продължение на дълги часове — дори наредиха да им занесат там вечерята. Гуенхвифар така и не разбра за какво са говорили — Артур рядко разговаряше с нея за управлението на страната. Най-вероятно друидите се гневяха, че Артур е решил да се отрече от обещанията си пред Авалон, но рано или късно щеше да им се наложи да се примирят. Артур вече бе станал християнски крал. Що се отнася до Гуенхвифар, сега я занимаваха по-важни неща.
Тази пролет в двора избухна епидемия от треска. Разболяха се и много от придворните дами на Гуенхвифар, та до Великден не й оставаше време да мисли за други неща. Не бе й минавало през ум, че ще има повод толкова да се радва на присъствието на Моргана, но тя наистина знаеше много лековити треви и бе веща в лечителското изкуство. Гуенхвифар бе убедена, че единствено благодарение на познанията на Моргана никой в двора не умря от треска — знаеше, че епидемията е отнесла много хора в земите около Камелот — предимно старци и малки деца. Изота, по-младата несъща сестра на Гуенхвифар, също прихвана треска. Когато майка й разбра, не разреши тя да остане в кралския двор, а заръча да я заведат обратно в бащиния й дом. Още същия месец Гуенхвифар получи вест, че Изота е мъртва. Тя дълго оплаква младото момиче — бе я обикнала много и се бе надявала да я омъжи за някой от верните рицари на Артур, когато поотрасне.