— Господарю, лейди Моргана ме изпрати, за да те приготвя за през нощта. Ако кралицата разреши…
„Отново Моргана, проклета да е!“ Ланселет се усмихна и пусна ръката на Гуенхвифар.
— Разбира се, пък и кралицата трябва също да е уморена. Обещаваш ли да дойдеш утре пак, господарке?
Гласът му звучеше толкова спокойно, че Гуенхвифар изпита едновременно облекчение и гняв. Постара се да стои встрани от светлината на лампата, която носеше прислужникът. Знаеше, че воалът й е измачкан, а роклята — раздърпана. По лицето й имаше следи от сълзи, а косата и бе разпусната. Как ли изглеждаше? Какво ли щеше да си помисли човекът? Тя скри лицето си с воала и стана.
— Лека нощ, сър Ланселет. Грижи се добре за приятеля на краля, Кервал — допълни тя и излезе. Молеше се да успее да прекоси голямата зала и да се добере до покоите си, преди да се разплаче отново.
„Господи — но как да се моля на Бога, след като искам да продължа да греша? Би трябвало да се моля да ме спаси от изкушението, но нямам сили!“
16
Арфистът Кевин се появи отново в двора на Артур ден или два преди навечерието на Белтейн. Моргана се зарадва, като го видя — пролетта й се бе видяла дълга и изтощителна. След като оздравя от треската, Ланселет замина на север, към Лотиан. Моргана също имаше намерение да замине натам, за да види как е синът й. Само че не искаше да пътува с Ланселет, пък и той надали би избрал нея за другар по пътя. Затова си каза: „Синът ми си е много добре там, ще ида да го видя друг път“.
Гуенхвифар беше тъжна и мълчалива; през време на дългогодишното отсъствие на Моргана от двора, кралицата се бе превърнала от безгрижно, непораснало дете в постоянно замислена зряла жена. Бе пестелива на думи и прекалено набожна. Моргана подозираше, че тя вехне по Ланселет, а тъй като познаваше братовчед си добре, си казваше, че Ланселет е точно човекът, който нито ще остави жената на мира, нито пък ще се осмели да прегреши с нея докрай. Всъщност, с Гуенхвифар си бяха лика-прилика — тя също не би го дала на друга жена, но не би се поддала и на желанието си. Чудно, какво ли мислеше Артур за това, но Моргана не намираше смелост да го попита.
Моргана поздрави Кевин с „добре дошъл“, и си каза, че най-вероятно ще отпразнуват Белтейн заедно. Слънцето караше кръвта й да кипи, и като не можеше да има мъжа, когото желаеше (не можеше да се заблуждава, Ланселет все още я привличаше), би могла поне да приеме за любим друг, който намира нея за привлекателна. Приятно бе да се чувстваш търсена и обичана. Освен това Кевин разговаряше с нея за държавните дела — нещо, което нито Артур, нито Ланселет биха сторили. За миг й мина през ума горчивата мисъл, че ако не бе напускала Авалон, досега вече всички щяха да се допитват до нея за най-важните събития на тяхното време.
Но беше късно, стореното си оставаше сторено. И тъй, тя посрещна Кевин в тронната зала и нареди да му поднесат храна и вино. Гуенхвифар с радост се отказа от това си задължение в нейна полза. Тя обичаше да слуша музиката на Кевин, но гледката на обезобразеното му тяло й се струваше непоносима. Така че Моргана го обслужваше, докато той вечеряше, и го заразпитва за Авалон.
— Добре ли е Вивиан?
— О, да, и все така твърдо решена да дойде по Петдесетница в Камелот — отвърна Кевин. — Може би така ще е най-добре, защото Артур не пожела да се вслуша в моите думи. Но поне обеща тази година все още да не забранява огньовете по Белтейн.
— И да ги забрани, няма да има голяма разлика — каза Моргана. — Но Артур има и други неприятности, при това източникът е съвсем наблизо. — Тя посочи към прозореца. — От прозорците на замъка се вижда островното кралство на Леодегранс — чувал ли си какво се случи там?
— Някакъв човек, когото срещнах по пътя, ми каза, че Леодегранс е мъртъв — отвърна Кевин, — и че няма син, който да го наследи. Лейди Алиенор също умряла няколко дни по-късно, при раждането на последното си дете. Треската е отнесла много хора наоколо.
— Гуенхвифар не отиде там за погребението — поде Моргана. — Няма и защо да скърби, защото той не бе кой знае колко любящ баща. Артур иска да чуе нейното мнение за човека, когото да постави като регент на мястото на Леодегранс. Той казва, че след като тя е наследила кралството, би било редно вторият им син един ден да властва над него. Но няма никакви изгледи Гуенхвифар да го дари дори с едно дете.
Кевин бавно кимна.
— Да, тя пометна последното преди битката при Маунт Бадон, и беше много зле след това. Оттогава не съм чувал дори слух, че е бременна. На колко години е върховната повелителка?