— Мисля, че най-малко на двадесет и пет — отвърна Моргана. Не можеше да бъде съвсем сигурна, защото тя самата бе пребивавала много дълго в царството на феите.
— Късничко й е за първо дете — отвърна Кевин, — но предполагам, че като всички безплодни жени, и тя се моли за чудо. Какво й е на кралицата, та не зачева?
— Не съм бабувачка — отвърна Моргана, — но мисля, че е напълно здрава. Изтрила си е коленете от молитви, но не може и не може да забременее.
— Е, всичко става според волята на Боговете — каза Кевин. — Но те наистина трябва да проявят голяма милост към нашата страна, ако кралят самодържец умре, без да остави наследник. А пък сега не ни заплашват и саксонците отвън, та нищо не би попречило на британските крале да се нахвърлят един върху друг и отново да разпокъсат страната. На Лот никога не съм имал вяра, но той е мъртъв, а Гауейн е най-верният човек на Артур. Надявам се поне от Лотиан да не дебне опасност, освен ако Моргоуз не си намери достатъчно амбициозен любовник, който да пожелае да владее Британия.
— Ланселет е там сега, но би трябвало да се върне скоро — отбеляза Моргана, а Кевин допълни: — Вивиан също потегли за Лотиан по някакви нейни съображения, въпреки че всички я убеждавахме, че пътуването ще е много тежко за нейната възраст.
„Значи тя ще види сина ми…“. Сърцето на Моргана подскочи и нещо стегна до болка гърлото й. Помисли, че ще заплаче, но Кевин явно не забеляза нищо.
— Не срещнах Ланселет на идване — каза той. — Може би е поел по друг път, и се е забавил, за да се види с майка си, или пък — и той се усмихна лукаво — е спрял някъде да отпразнува Белтейн. Ако е останал за празника в Лотиан, всички момичета сигурно са ликували. Въпреки че Моргоуз надали би изпуснала такъв улов от ноктите си.
— Тя е родна сестра на майка му — отвърна Моргана. — Освен това според мен Ланс е вече прекалено добър християнин, за да празнува Белтейн. Много е смел, когато се сражава със саксонците, но за тази битка не му стига кураж.
Кевин повдигна вежди.
— Такава била работата значи. Несъмнено имаш лични впечатления — каза той, — но в името на учтивостта нека приемем, че тези твои познания се дължат на ясновидските ти способности. Що се отнася до Моргоуз, тя би дала мило и драго, за да види най-приближения рицар на Артур заплетен в някакъв скандал — това би довело Гауейн още по-близо до трона. Не забравяй, че мъжете все още я харесват — възрастта никак не й личи, все така красива е, а косата й е с все същия червеникав цвят, без помен от побеляване.
— О — отбеляза саркастично Моргана, — чувала съм, че и по пазарите в Лотиан продават къна от Египет.
— Талията й също е тънка като на момиче, а се говори, че привързвала мъжете към себе си с помощта на магии — добави Кевин. — Предполагам, че това са просто клюки. Доколкото знам, тя се справя добре с управлението на Лотиан. Толкова ли я ненавиждаш, Моргана?
— Не. Тя ми е леля и винаги е била добра с мен — каза Моргана и понечи да допълни, че Моргоуз е осиновила детето й. Кажеше ли му това, би могла спокойно да го разпита за новини за малкия Гуидиън… но се отказа. Не можеше да разкаже историята на неговото раждане дори на Кевин. Вместо това каза: — Въпреки това не ми е приятно, че леля ми Моргоуз дава повод за клюки като някоя лека жена.
— Нещата не са толкова лоши — разсмя се Кевин и остави чашата с вино. — Ако дамата има слабост към хубавите мъже, нито е първа, нито пък последна. При това вече е вдовица и никой няма право да й държи сметка кого допуска в постелята си. Но нека не караме Върховния повелител да ме чака. Пожелай ми късмет, Моргана, защото нося лоша вест на краля, а нали знаеш какво сполита този, който носи лоши вести на своя владетел?
— Артур не е такъв човек — отвърна Моргана. — Но каква е тази вест, ако не е тайна?
— Всъщност това не е новина — каза Кевин. — Многократно бе казано, че Авалон няма да допусне Артур да управлява, сякаш е крал само на християните, независимо от това каква религия изповядва лично той. Авалон няма да разреши свещениците да наложат своето, да не ни позволяват да тачим Богинята, да нямаме право да свещенодействаме в дъбовите горички. Ако Артур упорства, Повелителката на Езерото нареди да му предам следното: ръката, която му даде свещения меч на друидите, може да обърне острието към неговите гърди.
— Такива вести наистина не са приятни за слушане — съгласи се Моргана. — Но може би това ще го накара да размисли и да спази дадената клетва.
— Да се надяваме; освен това Вивиан има и друго оръжие, което може да употреби срещу него.