Моргана започна да разпитва какво е то, но не можа да измъкне от Кевин нито дума повече.
Когато Кевин излезе, за да се срещне с Артур, Моргана продължи да седи, мислейки за предстоящата нощ. Щяха да посвирят на вечеря, щеше да има и песни, а сетне… Кевин беше добър любовник, беше нежен с нея и се стремеше да й достави удоволствие. Омръзнало й беше да спи сама.
Тя беше още в голямата зала, когато влезе Кай и съобщи, че към замъка идва друг конник.
— Твой роднина, лейди Моргана. Искаш ли ти да го посрещнеш и да му поднесеш чаша вино за добре дошъл?
Моргана прие, чудейки се възможно ли е Ланселет да се връща толкова скоро, но се оказа, че новодошлият е Балан.
Тя не можа да го познае веднага — беше наедрял още и Моргана си каза, че сигурно му подбират специален кон, който да може да издържа огромното му тяло. Затова пък Балан не се поколеба нито миг, когато я видя.
— Моргана! Поздравявам те, братовчедке — каза той и седна до нея, приемайки чашата, която тя му предложи. Моргана му каза, че Артур разговаря с Кевин и Мерлин, и че сигурно ще може да го види на вечеря. После го попита какви новини носи.
— Единствената новина е, че на север се е появил дракон. Не, не е измислица като дракона на Пелинор — лично аз видях следата, която бе оставил, и говорих с двама души, които са виждали чудовището. Убеден съм, че не лъжеха, за да си придадат важност — очевидно изпитваха смъртен страх за живота си. Разказаха ми, че драконът излязъл от езерото и отнесъл със себе си техния прислужник. Видях една обувка — единственото, което бе останало от нещастника.
— Обувка ли, братовчеде?
— Да, паднала от крака на онзи човек, когато го отвлякъл драконът. Беше цялата покрита с отвратителна слуз. Нямах никакво желание да я докосвам — отвърна Балан. — Имам намерение да помоля Артур да ми даде дузина рицари, да се върна с тях на север и да унищожим чудовището.
— Вземи и Ланселет, ако се върне междувременно — отвърна престорено весело Моргана. — Ще му е нужно да посвикне да общува с дракони, защото доколкото знам, Артур се кани да го жени за дъщерята на стария Пелинор.
Балан я изгледа с пронизващ поглед.
— Момичето, което ще стане съпруга на по-малкия ми брат, не е за завиждане — каза той. — Доколкото съм чувал, сърцето му не е свободно — или може би трябва да кажа…
— По-добре не казвай нищо — намеси се Моргана. Балан сви рамене.
— Тъй да бъде. Нека приемем, че Артур няма особена причина, поради която би искал да ожени Ланселет и да го отстрани от двора — каза той. — Всъщност не знаех, че ти отново си се появила тук, братовчедке — поде той. — Изглеждаш много добре.
— А как е завареният ти брат?
— Балин беше добре, когато го видях за последен път — отвърна Балан, — но все още не обича Вивиан. Но нямам причини да мисля, че още я обвинява за смъртта на майка ни. На времето беше като луд и се закле да отмъсти, но трябва наистина да е луд, ако е продължава да приема сериозно всичко, което каза тогава. Тъй или иначе, когато бе тук за последен път, на миналата Петдесетница, той не спомена нищо по този въпрос. Не зная дали си чувала за този нов обичай, който въведе Артур — където и да са из Британия, всички негови стари приятели се събират на Петдесетница около кръглата маса. На този ден кралят посвещава в рицарство и приема нови членове в братството на Кръглата маса, а освен това приема и всеки молител, който пожелае да се обърне към него, независимо това колко скромен може да е произходът му…
— Да, чувах за това — каза Моргана и някакво неприятно предчувствие прекоси мислите й. Какво беше казал Кевин за Вивиан — но Моргана си каза, че просто й е неприятна мисълта, че жена на годините на Езерната повелителка би могла да застане като обикновена молителка пред Артур. Както Балан бе отбелязал току-що, само луд човек би могъл да съхранява толкова дълго мисълта за отмъщение.
Прекараха вечерта в слушане на музика, танцуваха и пяха. Много по-късно Моргана се измъкна безшумно като призрак от стаята, която споделяше с неомъжените придворни дами на Гуенхвифар — все още можеше да се движи като обучена на Авалон жрица. Намери стаята, където спеше Кевин и остана там до зори. Промъкна се обратно по същия път преди зазоряване. Беше изпълнена с доволство, но някъде дълбоко я гризеше споменът за нещо, което Кевин каза тази нощ — въпреки че имаха съвсем други теми за разговор:
— Артур не пожела да се вразуми — беше казал той. — Заяви, че Британия е населена с християни. Каза, че нямал намерение да преследва хората заради вярата им, но все пак щял да поддържа Христовата църква и нейните свещеници, както и те щели да поддържат трона му. Нареди да предам на Господарката на Авалон да дойдела да си вземе меча обратно, ако иска.