— Хайде, братовчеде — Гуидиън! Няма кой да те отнесе до леглото — облегни се на ръката ми. Хайде, ставай, браво на момчето — продължи той, сякаш говорене на малко дете. Артур отвори очи и се изправи, залитайки. Тръгнаха към кралската спалня, но стъпките на Ланселет също не бяха много уверени. Гуенхвифар, която вървеше подир тях, си каза, че същото се отнася и до нея… хубава гледка бяха, дано само никой от прислужниците не е достатъчно трезвен, та да ги забележи — Върховният владетел на Британия, неговата кралица и капитанът на конницата му отиват да си легнат, толкова пияни, че краката им не ги държат… при това тъкмо по Белтейн.
Когато Ланселет успя да избута Артур в спалнята му, той се поокопити. Отиде в единия ъгъл, където имаше кана с вода, пи и наплиска лицето си.
— Благодаря ти, братовчеде — започна той. Езикът му все още се преплиташе. — И аз, и кралицата сме ти много задължени. Убеден съм, че обичаш много и двама ни…
— Така е, Бог ми е свидетел — отвърна Ланселет, но в погледа, който отправи към Гуенхвифар, се четеше отчаяние. — Ще разрешиш ли пак да потърся някой прислужник, братовчеде?
— Не, остани за малко — каза Артур. — Имам да ти казвам нещо, а никога няма да събера смелост да говоря за това, когато съм трезвен. Гуен, ще се оправиш ли без жените си? Не искам това, което ще говорим, да излиза извън вратите на краските покои. Ела и седни до мен, Ланселет — Артур, който седеше на ръба на леглото, протегна ръка на братовчед си. — Ти също, скъпа. А сега слушайте внимателно. Гуенхвифар така и не можа да роди — а мислите ли, че не съм забелязал погледите, които си разменяте? Веднъж споменах нещо пред нея, но тя е прекалено скромна и набожна и отказа да ме изслуша. Но сега е Белтейн, и цялата земя е изпълнена с копнеж и натежава от плод… как да се изразя? Саксонците казват така: „Истински приятел ти е този, комуто би дал любимия си меч и любимата си жена…“
Лицето на Гуенхвифар гореше — тя не можеше да вдигне поглед към нито един от двамата мъже. Артур продължи бавно:
— Ако имаш син, Ланс, добре би било той да наследи трона — по-добре, отколкото да оставя кралството на синовете на Лот… О, знам, че епископ Патрициус би съзрял страшен грях в думите ми, сякаш Бог прилича на някоя стара матрона, която се интересува от това кой в чие легло спи… Убеден съм, че ако не осигуря наследник на трона, ще извърша много по-голям грях. Та нали тогава кралството ще потъне в същия хаос, който ни е застрашавал, преди Утър да се възкачи на престола… приятелю, братовчеде, няма ли да кажеш нещо?
Гуенхвифар Видя как Ланселет овлажни с език пресъхналите си устни и усети, че й нейната уста е пресъхнала. След малко той проговори:
— Не зная какво да ти кажа… кралю… братовчеде… приятелю мой. Бог е свидетел, че за мен няма друга жена на тази земя… — гласът му заглъхна. Очите му срещнаха очите на Гуенхвифар и неприкритото желание в погледа му й причини непоносима болка. Стори й се, че ще припадне, затова протегна ръка и се подпря на леглото.
„Но аз съм още пияна“, — мислеше си тя. — „Сигурно сънувам. Не е възможно да е казал това, което го чух да казва…“ Ланселет я гледаше неотклонно.
— Нека — нека реши повелителката на моето сърце.
Артур протегна ръка към Гуенхвифар. Беше свалил ботушите и пищните одежди, които носеше на пиршеството. Сега, облечен само в долната туника, й заприлича на момчето, за което се бе венчала преди години. Той каза:
— Ела тук, Гуен… — и я придърпа да седне на коленете му. — Обичам те много, нали знаеш — всъщност ти и Ланс сте хората, които обичам най-много на този свят, с изключение на… — той преглътна и спря. Гуенхвифар си каза: „Винаги съм мислила само за своята любов, никога не съм се замисляла за чувствата на Артур. Той ме взе, без да ме е виждал, без да ме е пожелал, но ми се закле да ме обича и почита и спази клетвата си. Но как не ми е минавало през ума, че както аз обичам Ланселет, така и той може да обича друга жена, която не може да притежава… без да изпадне в грях. Чудя се дали Моргана не ми се присмива, защото знае за тайната любов на Артур… или за тайните му прегрешения…“
Артур продължаваше непреклонно:
— Никога нямаше да събера смелост да ви кажа това, ако не беше Белтейн… Стотици години нашите прадеди са вършили тези неща без никакво чувства срам, пред лицата на боговете и по тяхната воля. Изслушай ме, скъпа моя; ще бъда тук, и ако от любовта ви се роди дете, ще можеш да кажеш, че то е заченато в брачното ни легло, без да излъжеш… Не е необходимо дори ние самите да знаем кой е бащата…
Гуенхвифар се задушаваше. Протегна бавно ръка и я постави в ръката на Ланселет. Почувства, че Артур гали косите й, докато Ланселет се наведе напред и я целуна по устата.