„Омъжена съм от толкова години, а сега се страхувам, като че ли съм девствена“ мислеше си тя объркано и тогава отнякъде прозвучаха отново думите на Моргана: „Внимавай за какво ще се молиш, Гуенхвифар, защото Богинята може да се вслуша в молитвите ти…“
Когато Моргана каза тези думи, Гуенхвифар беше предположила, че я предупреждава — ако иска да роди, би могла да умре при раждането. Сега разбра, че тя е намеквала за нещо друго — че ще се сбъдне желанието й да се люби с Ланселет, без да изпитва чувство на вина, по волята и със съгласието на собствения си съпруг… Изведнъж в съзнанието й проблесна: „Сега знам, че всъщност исках само това. Зная, няма да имам дете, но поне ще съм имала него…“
Тя започна да развързва връзките на роклята си с треперещи пръсти. Струваше й се, че целият свят е заключен в собственото й тяло, което за първи път сякаш живееше свой живот — никога не бе мислила, че може да изпитва такова мъчително желание, тялото й да гладува за друго тяло… кожата на Ланселет беше толкова мека. Досега мислеше, че всички мъже са като Артур — със силно горели и окосмени тела, но неговото бе гладко като на дете. Но тя ги обичаше и двамата… Обичаше и Артур заради неговата щедрост, защото събра сили да не откаже това щастие… Сега я прегръщаха и двамата. За момент не можа да разбере чии са устните, които я обсипват с целувки, но не отвори очи и се остави да я целуват… Но не, това бе ръката на Ланселет, която я помилва по лицето и плъзна надолу по голата й шия, където висеше амулетът на Моргана.
— Какво е това, Гуен? — прошепна той с устни, допрени до нейните.
— Нищо — отвърна тя, — съвсем нищо. Някаква глупост, която ми даде Моргана. — Откъсна амулета от шията си и го хвърли в един ъгъл на стаята, после се отпусна в прегръдките на съпруга и любовника си.
Книга трета
Кралят-елен
1
През този сезон в Лотиан слънцето сякаш изобщо не залязваше. Кралица Моргоуз се събуди веднага, щом дневната светлина се прокрадна през завесите на леглото й, но беше още толкова рано, че дори чайките спяха. Все пак светлината бе достатъчна, за да се различат очертанията на добре сложеното, мускулесто тяло на младия мъж, който спеше до нея. Той ползваше вече почти цяла зима тази привилегия. На времето беше един от оръженосците на Лот и още преди смъртта му хвърляше копнеещи погледи на кралицата. А и би било прекалено да се очаква, че тя ще спи сама в студената кралска спалня, скована от ледения мрак на зимата.
Не че Лот беше чак толкова добър крал, мислеше си Моргоуз, примижавайки срещу засилващата се светлина. Но царуването му действително бе дълго — бе управлявал тези земи още преди Утър Пендрагон да се качи на трона, и хората бяха свикнали с него; много от поданиците му на средна възраст не помнеха друг крал преди него. Да, мислеше си Моргоуз, Лот е бил вече крал, когато се е родил младият Лохлан… В интерес на истината, по това време и тя самата бе вече кралица. Тази мисъл я обезпокои и тя бързо я пропъди.
По право Гауейн трябваше да наследи престола на баща си, но Гауейн почти не бе стъпвал в родната си страна откак Артур бе коронясан за крал — народът не го познаваше. Тук, в Лотиан, племената считаха за редно да бъдат управлявани от вдовстващата си кралица в мирно време, след като вторият й син Агравейн бе на разположение, за да ги поведе в случай на война. От незапомнени времена хората са били управлявани от кралица, също както Богинята има върховна власт над всички богове, затова и местните хора приемаха положението като напълно нормално.
А Гауейн бе неотстъпно до Артур… Не бе придружил дори Ланселет, когато пристигна на Север по Белтейнските тържества — той каза, че искал да провери дали крайбрежните фарове са в ред, та корабите да не се разбиват в скалите. Но Моргоуз предполагаше, че всъщност е дошъл, за да може да докладва после на Артур как вървят нещата в Лотиан и дали някой не се противи срещу управлението на британския самодържец.
От Ланселет Моргоуз научи, че Игрейн не е между живите — дотогава вестта не бе стигнала до Лотиан. На млади години тя и Игрейн не бяха много близки — Моргоуз винаги бе завиждала на голямата красота на сестра си и никога не й прости, че бе избрана от Вивиан за съпруга на Утър Пендрагон. Бе убедена, че е била по-подходяща за велика кралица от наивната си сестра — Игрейн бе винаги покорна, любяща и силно набожна. А в крайна сметка на тъмно всички мъже бяха еднакви — поддаваха се смешно лесно на внушение и бяха глупашки зависими от това, което една жена можеше да им предложи. Да, Моргоуз бе се справила добре, управлявайки Лотиан иззад трона на Лот, и би се справила още по-добре с Утър, защото никога не би допуснала това глупаво покорство пред свещениците.