Моргоуз се развесели.
— Мисля, че си прав. Но не ми трябва още една кралица в този замък. Нито един дом не е достатъчно голям, че да го управляват две жени.
— Ами тогава му намери жена, която да не е от много благороден произход, и да е глупава — продължи Гуидиън. — Такава жена ще бъде щастлива да й казваш какво да прави, защото все ще се бои да не сбърка нещо, като попадне сред толкова високопоставени люде. Ето, дъщерята на Найъл е много подходяща — тя е хубава, а Найъл е богат, но не прекалено, защото през лошата зима преди шест години му измряха много овце и друг добитък. Найъл ще й даде добра зестра, защото все се безпокои, че тя няма да се омъжи. Момичето е прекарало тежка шарка, когато било на шест години, и оттогава не е много добре с очите, пък и е доста глуповата. Бива я да преде и да тъче, но няма нито ум, нито достатъчно добро зрение за нещо повече. Ще бъде напълно доволна, ако Агравейн се погрижи да е все бременна.
— Я виж ти, как си можел да се разпореждаш — каза заядливо Моргоуз. — Най-добре ще е Агравейн да те вземе за съветник, щом си толкова мъдър.
Но си каза: „Той е прав, няма да е зле утре да поговоря с Найъл“.
— Бих му свършил добра работа — отвърна напълно сериозно Гуидиън, — но аз няма да остана дълго тук. Мислех да ти кажа — когато се качих на скалите, видях… Но не, ето Донил ловеца, той ще ти каже.
Действително огромният ловец тъкмо влизаше в залата. Той приближи и се поклони ниско пред Моргоуз.
— Господарке — поде той, — по пътя идват конници, вече наближават замъка. С тях има и носилка с богати завеси, досущ като баржата на Авалон, и един гърбав човек, който носи арфа. Прислужниците са облечени в дрехи с цветовете на Авалон. Ще бъдат тук след около половин час.
„Авалон!“ Моргоуз видя как Гуидиън се подсмива тайничко и разбра, че е знаел през цялото време. „Но той никога не ми е казвал, че има Дарбата! Та нали всяко дете би се похвалило с такова нещо?!“ Изведнъж разбра, че тъкмо той би скрил тази си способност, че тъкмо тайното познание би му доставило по-голямо удоволствие — тази мисъл я накара да потръпне и за миг да се отдръпне уплашено от осиновеното си дете. Гуидиън забеляза и това, и Моргоуз разбра, че уплахата й му достави удоволствие. Но на глас Гуидиън каза само:
— Какъв късмет, че имаме и меден сладкиш, и печена риба, и че сме облечени добре, та да ги посрещнем както подобава, нали, майко?
— Да — отвърна Моргоуз, все така загледана в него, — наистина голям късмет, синко.
Когато малко по-късно слезе в двора на замъка, за да посрещне новодошлите внезапно си спомни един отдавнашен ден, когато Вивиан и Талиезин пристигнаха в далечния Тинтагел. Моргоуз предположи, че Талиезин отдавна вече не може да предприема такива пътувания, ако изобщо е още сред живите. Но ако беше умрял, тя щеше да научи. А Вивиан вече не яздеше, облечена като мъж в панталон и ботуши, и не налагаше като мъж бързината, с която да се движи цялата свита.
Гуидиън се бе изправил безмълвно до нея. В шафраненожълтата си туника, с добре сресаната си тъмна коса той наистина приличаше много на Ланселет.
— Кои са гостите ни, майко?
— Мисля, че идва Господарката на Езерото — каза Моргоуз, — а също и Мерлин Британски, вестителят на Боговете.
— Казвала си, че родната ми майка също е била жрица на Авалон — каза Гуидиън. — Да не би идването им да има нещо общо с мен?
— Хайде де, да не би да искаш да ми кажеш, че има нещо, което ти не знаеш? — сопна се Моргоуз, но веднага съжали. — Не знам защо идват, мили. Нямам ясновидска дарба. Но може и да си прав. Искам тази вечер ти да наливаш виното. Слушай внимателно какво се говори и се учи, но не говори, докато не те заговорят.
„Виж“, каза си тя, „такава задача не би била лесна за собствените ми синове“. Гауейн, Гахерис и Гарет бяха шумни и любопитни и обучаването им на дворцови маниери би било наистина непосилна задача. „Да“, продължи да си мисли тя, „те приличат на едри, дружелюбни кучета, докато Гуидиън бе като котка, мълчалив, гъвкав, изтънчен, и винаги нащрек. Такова дете бе и Моргана на времето… Вивиан не бе права да отхвърли Моргана, дори да й се е разсърдила, че е забременяла… Пък и защо й е било да се сърди? Малко ли деца е родила тя самата, включително и онзи проклетник Ланселет, който все създава бъркотии в кралството на Артур. Чак до нас се носят слухове за слабостта на кралицата към него“.
Тогава се зачуди защо винаги е предполагала, че Вивиан не е искала Моргана да роди детето. Да, Моргана бе скъсала връзките си с Авалон, но това може би бе нейно решение, а не на Дамата на Езерото.