Беше се замислила дълбоко, та се наложи Гуидиън да я побутне леко и да прошепне:
— Гостите пристигнаха, майко.
Моргоуз се сведе в дълбок поклон пред Вивиан, която сякаш съвсем се бе стопила. Винаги досега тя бе й се струвала с неопределима възраст, а сега изглеждаше изсушена, лицето й бе сбръчкано, очите дълбоко хлътнали. Но усмивката й бе все още очарователна, а гласът плътен и сладък както винаги.
— Колко хубаво е да те видя отново, малка сестричке — каза тя, притегляйки Моргоуз към себе си, за да я прегърне. — Колко отдавна те видях за последен път! Не ми се иска да мисля колко години са минали. А ти изглеждаш толкова млада, Моргоуз! Зъбите ти са прекрасни, а косата ти сияе както винаги! Познаваш арфиста Кевин, нали? Срещали сте се на сватбата на Артур, още преди той да бъде провъзгласен за Мерлин Британски.
Кевин също бе остарял — бе се прегърбил и изкривил още повече, та приличаше на приведен от старост дъб.
„Всъщност така е редно“, каза си Моргоуз, „нали все си говори с дъбовете“, и се поусмихна.
— Добре си дошъл, Първи арфисте — искам да кажа, Господарю Мерлин. А как е благородният Талиезин? Все още ли е сред живите?
— Да, жив е — каза Вивиан, докато от носилката слизаше някаква друга жена. — Но е стар и слаб, никога вече не би могъл да тръгне на толкова дълъг път. — Сетне продължи: — Това момиче също е дъщеря на Талиезин, дете на свещените дъбови горички — казва се Ниниан. Тя е твоя полусестра, Моргоуз.
Моргоуз не бе се съвзела от учудването, когато младата жена пристъпи напред, прегърна я и каза с мекия си глас:
— Радвам се да се запозная с теб, сестро.
Колко млада й се стори Ниниан! Имаше червеникавозлатиста коса и дълбоки сини очи под копринени черни мигли. Вивиан продължи:
— Вече съм много стара и Ниниан пътува с мен. Тя е единствената освен мен сред жителите на Авалон, в чиито жили тече кръвта на Древните крале.
Ниниан бе облечена като жрица; русата й коса бе подредена в корона от плитки, които покриваха и част от челото, но полумесецът, знакът на жриците, прясно изписан със синя боя, се виждаше ясно. Тя говореше с гласа на обучена жрица, изпълнен с овладяна сила; но независимо от това, застанала до Вивиан, изглеждаше млада и безпомощна.
Моргоуз си припомни, че е домакиня, която посреща гости; в момента, изправена пред двете жрици и върховния друид, се чувстваше по-скоро като кухненско слугинче. Опита се да се съвземе, припомняйки си гневно, че двете жени са нейни несъщи сестри, а що се отнася до Мерлин, той пък беше просто един стар гърбушко!
— Добре дошли в Лотиан и в моя замък. Това е синът ми Агравейн. Той царува тук вместо Гауейн, който е в двора на Артур. А това е осиновеният ми син Гуидиън.
Момчето се поклони грациозно пред високопоставените гости и само промълви учтиво обичайното приветствие.
— Хубаво момче. Много е пораснал — каза Кевин. — Това е значи синът на Моргана?
Моргоуз повдигна вежди.
— Не бих могла да отричам пред един ясновидец, нали?
— Самата Моргана ми го каза, когато разбра, че потеглям към Лотиан — отбеляза Кевин, а по лицето му премина сянка.
Нима Моргана отново се е върнала на Авалон? — попита Моргоуз, но Кевин поклати глава. Моргоуз забеляза, че Вивиан също доби потиснато изражение.
— Моргана е в двора на Артур — каза Кевин. Вивиан процеди през стиснати устни:
— Тя има все още работа във външния свят. Но ще се върне на Авалон, когато му дойде времето. На Авалон има място за нея и тя трябва да се върне, за да го заеме.
Гуидиън попита тихо:
— За майка ми ли говориш, господарке?
Вивиан погледна Гуидиън право в очите и на него му се стори, че възрастната жена изведнъж става висока и внушителна. „Старият номер на жриците“, каза си Моргоуз, „но нали Гуидиън никога не го е виждал“. Когато Господарката на Езерото проговори, кънтящият й глас сякаш изпълни двора на замъка.
— Защо ме питаш, дете, когато знаеш отговора на въпроса си? Нима се присмиваш на Дарбата, Гуидиън? Внимавай. Познавам те по-добре, отколкото си мислиш, а на този свят все още има неща, които не са ти известни!
Гуидиън отстъпи с отворена уста. Внезапно заприлича пак на преждевременно развито дете, каквото си беше.
Моргоуз отново повдигна вежди — значи имаше все още някой на този свят, който можеше да го стресне! Този път той дори не опита да се измъкне или да се извини по обичайния си умел начин.
Моргоуз пое инициативата и каза:
— Заповядайте, влезте. Всичко е готово за посрещането ви, Мерлин, сестро моя. — Огледа масата, покрита с червена покривка, бокалите и красивите съдове по нея, и си каза доволно: „Може да сме на края на света, но не живеем в кочина!“ Отведе Вивиан до мястото, което обикновено заемаше тя, кралицата, а Кевин постави да седне до нея. Когато Ниниан се качваше на платформата, където бе поставена масата, се препъна, и Гуидиън веднага я подкрепи, казвайки няколко любезни думи.