„Виж ти, виж ти, най-сетне и нашият Гуидиън обръща внимание на една хубава жена. Или може би просто се стреми да прави поведение и да се хареса на Вивиан?“ Беше й ясно, че никога няма да разбере какви са подбудите му.
Рибата беше изпечена отлично — розовото месо падаше само от костите, а имаше и достатъчно меден сладкиш, та да опита от него и прислугата. Моргоуз бе поръчала да донесат допълнително ечемичена бира, за да има и за хората, които не се хранеха на кралската трапеза. Имаше предостатъчно прясно изпечен хляб и изобилие от мляко и масло, и прясно овче сирене. Вивиан хапна малко, както винаги, но не се поскъпи с похвалите за вечерята.
— Трапезата наистина е достойна за кралица, Моргоуз. И в Камелот не биха ме посрещнали по-добре. Не очаквах такова посрещане, защото не бях пратила никого да те предупреди.
— Била ли си скоро в Камелот? Виждала ли си синовете ми? — попита Моргоуз, но Вивиан поклати глава и се намръщи.
— Не, още не. Но смятам да отида там на празника, който Артур държи да нарича Петдесетница, както го наричат светите отци на християнската църква — допълни тя, и по някаква причина Моргоуз усети ледени тръпки по гърба си; но бе прекалено заета с разговора, за да се замисли за причината.
Кевин се намеси:
— Аз обаче видях синовете ти в кралския двор, лейди. Гауейн беше леко ранен по време на битката при Маунт Бадон, но раната заздравя, а белегът е скрит в брадата му — сега носи къса брада като саксонците — не защото държи да прилича на тях, а защото ежедневното бръснене не позволяваше на раната да заздравее. Току-виж въвел нова мода в двора! Гахерис не видях — бе заминал да огледа крайбрежните укрепления. А Гарет ще бъде приет за Рицар на Кръглата маса по Петдесетница. Известен е не само поради огромния си ръст, но и като един от най-честните и доблестни мъже в кралския двор, въпреки че сър Кай до ден-днешен го дразни и го нарича „Хубавеца“ заради красивото му лице.
— Отдавна трябваше да бъде сред най-приближените рицари на Артур — заяви разпалено Гуидиън, а Кевин загледа с нежност момчето.
— Значи държиш на братовчед си, моето момче? Да, той наистина отдавна е заслужил честта да бъде Рицар на Кръглата маса, а и всички го уважават, сякаш вече е такъв. Но Артур иска да го посвети с особени почести, затова изчаква първия голям празник, който ще бъде честван в Камелот, та да му отдаде дължимото с подобаваща церемония. Бъди спокоен, Гуидиън, Артур оценява Гарет по достойнство, също както Гауейн. Той е един от най-младите в кралската свита.
Гуидиън продължи, този път по-несмело:
— А… познаваш ли майка ми, Първи арфисте? Виждал ли си лейди М-Моргана?
— Да, момчето ми, познавам я добре — каза Кевин с особена мекота в гласа, а Моргоуз си каза, че този дребен и грозен мъж има наистина прекрасен глас. — Тя е сред най-красивите дами в двора на крал Артур, и една от най-благородните, а на арфа свири не по-зле от някой бард.
— Хайде, хайде — намеси се Моргоуз и присви присмехулно устни, развеселена от явното преклонение, което различи в тона на арфиста. — Хубаво е да се измислят разни истории, за да се забавляват децата, но също тъй е добре да не пестим истината. Моргана — хубава? Та тя е мургава и грозновата като гарван! Виж, Игрейн бе много красива като млада, това го знае всеки, но Моргана никак не прилича на нея!
Кевин отвърна почтително, но не по-малко развеселен:
— В предаваното през много поколения Познание на друидите се казва тъй: не търсете красотата в лицето, а в сърцето. Моргана действително е прекрасна, кралице, макар че нейната прелест няма нищо общо с твоята, също както красотата на върбата няма нищо общо с прелестта на нарцисите. Пък и в целия кралски двор няма друг човек, в чиито ръце бих оставил моята Дама — той кимна към арфата си, която бяха извадили от калъфа и поставили близо до него.
Моргоуз веднага го помоли да ги зарадва с някоя песен.
И Кевин взе арфата и запя, и докато пееше, в залата се възцари пълна тишина — не се чуваше нищо друго, освен звуците на арфата и гласът на барда, а прислужниците, които се хранеха в долната зала, се промъкнаха тихичко, за да послушат и те. Когато Кевин свърши, Моргоуз отпрати свитата си и прислугата (но позволи на Лохлан да остане край огъня), обърна се отново към гостите си и поде:
— Аз също много обичам музиката, Първи арфисте, но рядко съм чувала песен като твоята. Достави ми удоволствие, което не се забравя. Все пак, надали сте тръгнали на този дълъг път, чак от Авалон към нашия далечен Север, за да ми доставите насладата да слушам твоите песни. Моля ви, кажете ми причината за вашето неочаквано посещение.