— Чак толкова неочаквано не е било — усмихна се леко Вивиан. — Посрещаш ме облечена празнично, с вино, печена риба и меден сладкиш. Била си предупредена, че ще дойдем — но тъй като и на времето ти почти нямаше видения, мога да предположа, че някой друг ти е казал за нашето идване. — Тя изгледа насмешливо Гуидиън, и Моргоуз кимна.
— Той всъщност не ми каза, че ще дойдете, само настоя да се подготвя като за празник. Мислех си, че не е нищо повече от детински каприз.
Гуидиън стоеше до Кевин, докато той прибираше арфата си. Протегна плахо ръка и попита:
— Може ли да пипна струните?
— Можеш — каза меко Кевин, и Гуидиън подръпна леко една-две струни, после каза:
— Никога не съм виждал такава хубава арфа.
— Няма и да видиш. Убеден съм, че втора като нея няма не само тук, но дори и в Уелс, където има цяло училище за бардове — каза Кевин. — Беше ми подарена от един крал. Оттогава двамата сме неразделни. И както се случва с някои жени — тук той се поклони учтиво на Вивиан — тя става все по-красива с годините.
— Ще ми се гласът ми да ставаше по-хубав с годините — отбеляза весело Вивиан, — но не такава е волята на Тъмната майка. Само безсмъртните й деца имат този дар — да пеят все по-хубаво с минаването на годините. Дано гласът на твоята Дама остане все така прекрасен.
— Обичаш ли музика, господарю Гуидиън? Учил ли си да свириш на арфа?
— Нямам арфа, на която да се уча — отвърна Гуидиън. — Единственият арфист в двора е Кол, а неговите пръсти са толкова вдървени, че вече почти не докосва своята. От две години не сме слушали музика. Свиря малко на флейта — Аран, флейтистът на покойния Лот, ме учеше да свиря на флейта от рог на лос — ето я къде виси на стената. Аран замина за битката при Маунт Бадон с крал Лот, и като Лот така и не се върна.
— Дай ми флейтата — каза Кевин, а когато Гуидиън я свали от стената и му я донесе, той я изтри с парче плат, издуха прахта от вътрешността й, и я постави на устните си, подреждайки изкривените си пръсти върху редицата дупки, издълбани в изгладения рог. Изсвири една кратичка танцова мелодия, после свали флейтата от устните си и каза:
— Не ме бива много за такава свирня — пръстите ми не са достатъчно бързи. Е, Гуидиън, щом обичаш музика, ще се заема с обучението ти на Авалон — а сега искам да те чуя как свириш на тази флейта.
Устата на Гуидиън бе пресъхнала — Моргоуз го видя как облизва устните си — но той пое украсената с дърво рогова флейта и засвири внимателно. Поде една бавна мелодия и след миг Кевин кимна.
— Достатъчно — каза той. — Личи, че си син на Моргана — странно би било да нямаш музикален талант. Можем да те научим на много нещо. Имаш данни за бард, но много повече за жрец или друид.
Гуидиън примигна и едва не изпусна флейтата — улови я с полите на туниката си.
— Бард ли? Какво е това — кажете ми ясно!
Вивиан го загледа прямо.
— Времето дойде, Гуидиън. Ти си друид по потекло, в жилите ти тече кралска кръв — и по майчина, и по бащина линия. Трябва да те посветим в древното Познание и в Тайната наука на Авалон, та да можеш един ден да издигнеш знамето на Великия дракон.
Гуидиън преглътна — Моргоуз видя, че се опитва да възприеме новините. Беше й ясно, че нищо не би могло да привлече Гуидиън повече от мисълта за Тайната наука. Той промълви задъхано:
— Ти каза… по майчина и по бащина линия…
Ниниан понечи да се намеси, но в последния момент забеляза, че Вивиан клати отрицателно глава, затова каза само:
— Ще разбереш всичко, когато настъпи моментът, Гуидиън. Ако ще ставаш друид, първо трябва да се научиш да мълчиш и да не задаваш въпроси.
Той вдигна безмълвно очи към нея, а Моргоуз си каза: „Цялата подготовка за този ден си струваше, дори само за да видя Гуидиън толкова впечатлен, че да не може да проговори!“ Е, всъщност нямаше нищо чудно — Ниниан наистина бе прелестна. Изглеждаше почти като Игрейн на млади години — или дори като самата Моргоуз — само косата й бе повече златиста, отколкото червеникава.
Вивиан каза тихо:
— Засега мога да ти кажа само толкова — майката на майката на твоята майка е била Повелителка на Езерото, и има жреческо потекло. Игрейн и Моргоуз също са наследили кръвта на благородния Талиезин, както и ти самият. В теб се сливат много от кралските линии на тези острови, както и друидската кръв — затова те очаква забележително бъдеще, ако се окажеш достоен за това наследство. Но най-важно е да бъдеш достоен за произхода си — само кралската кръв не прави от човека крал. Нужни са и смелост, и мъдрост, и далновидност. Запомни, Гуидиън, този, който носи по право Драконовото знаме, може да е по-достоен за крал от този, който седи на трона — защото тронът може да бъде завоюван със сила или с лукавство, или както Лот получи своя — защото бе роден в кралско легло и майка му го зачена от крал в законен брак. Но знакът на Великия дракон можеш да получиш само по собствени заслуги — и то не само в този си живот. Сега ти разкривам една от мистериите.